— Боже, не ми е удобно да ям пред теб по този начин — опита се да придаде искрено съжаление на тона си той, но му бе трудно да се преструва, когато тя имаше вид, все едно всеки момент щеше да завре лице в чинията му с телешко.
Очакваше тя да каже нещо. Някаква любезна реплика за начало и втората порция щеше да бъде нейна, но тя само затвори очи и вдъхна дълбоко, без съмнение, за да запомни уханието на телешко с марсала за следващата си фантастична вечеря с фъстъчено масло и конфитюр.
— Не, не. Не ставай глупав — отвърна тя. — Аз, ааа, тъкмо се канех да изпия виното си и малко да погледам храната, исках да кажа… телевизия. Продължавай с месото… исках да кажа, да се храниш.
Мат чукна чашата си в нейната и отпи една стабилна глътка, наслаждавайки се на червенината, която плъзна по бузите й заради явната фройдистка грешка на езика. Не откъсваше очи от нея, докато лапна една голяма хапка телешко с гъби и със задоволство видя как тя примижа от завист. Готвенето му я извади от равновесие точно както искаше той. Нямаше съмнение, че разполагаше с достатъчно средства, за да държи постоянно Оливия извън строй. Само трябваше да разбере кои са те.
Зелените й очи помръкнаха. Тя отпи от виното, преглътна и погледна крадешком към чинията му, сякаш искаше да се увери, че не й се привиждат разни неща.
— Докато беше в Чикаго, можеше ли да готвиш?
— Извинявай, не те чух?
— Когато бяхме заедно в Чикаго, можеше ли да готвиш така?
Мат не си спомняше да се бяха хранили заедно, въпреки че сигурно го бяха правили. Спомняше си само младежката й невинност и радостта, с която му се бе отдала.
— Тогава имах ли кухня?
От червенината, която обхващаше страните й, и начина, по който се намести на стола, можеше да познае, че спомените й бяха свързани с храна толкова, колкото и неговите.
Наблюдаваше я как хапе долната си устна и осъзна, че е бил сляп за очевидното. За да провери все пак предположението си, Мат се наведе близо до нея и устните му едва-едва докоснаха ухото й.
— Не мога да ти кажа къде или какво сме яли в Чикаго, но съвсем ясно си спомням твоя вкус, Оливия.
Той замълча в очакване на реакция и не пропусна да забележи потрепването на клепачите на притворените й очи. Добил смелост, той продължи:
— Никога няма да забравя приятното усещане от гладката ти кожа ти под езика ми.
Протегна се и погали с кокалчетата на юмрука си извивката на страната й.
— Спомням си също звуците, които издаваше, когато бях в теб. И как впиваше нокти в гърба ми, когато бе готова да свършиш.
Той използва истината и общите им спомени, за да проникне под маската на хладнокръвие, като се надяваше да открие под нея жената, която бе познавал някога.
— Спомняш ли си?
Оливия застана нащрек. Без да знае дали тя ще подвие опашка или ще се нахвърли върху него с оголени нокти, Мат се обърна и погледна монитора. Това, което видя, отначало го накара да се вцепени, но после го изпълни със задоволство. Той повдигна глава и се загледа в сцената на монитора, обмисляйки възможностите.
Кадърът показваше полупразната бутилка вино, двете чаши, него и доктор О, потънали в интимен разговор. Обикновеният зрител щеше да види само онова, което показваше камерата, а то не включваше заплашителната извивка на устните й и предупредителния блясък в очите й.
— Добър опит, Мат.
Тя разкръстоса дългите си крака и седна изправено на столчето си. Стоманеният й поглед го накара да се почувства признателен, че майката природа се бе въздържала да я надари със защитни механизми като на скункса или на бодливото прасе. Без да забравя за камерата и подвеждащата картина, която предаваше, Мат продължи да поддържа илюзията за интимност, като остана в същата поза.
— Не мислех, че ще използваш онова, което беше между нас преди години, Мат. Вече съжалявам, че сме се познавали, и ще направя всичко по силите си да не се сближаваме в бъдеще.
Той отново протегна ръка и я положи отзад на тила й, като погали още веднъж бузата й с палец. Тя се скова при докосването му, но той пренебрегна реакцията й, като нарочно запази позата на интимност и продължи да й говори съвсем тихо.
— Нищо, продължавай в същия дух, Оливия, но аз все още помня всяка възхитителна подробност за теб и както може би вече си забелязала, през последните осем години съм понаучил това-онова за добрата храна.
— Ти наистина мислиш, че си всичко, за което една жена може да мечтае, нали? Прекалено дълго си слушал собственото си предаване. Не се изкушавам ни най-малко.
— Лъжкиня. — Дори за собствените му уши думата прозвуча като милувка. Мат се усмихна, когато Оливия се изплъзна от ръката му. Не можеше да не се възхити на гледката, която представляваше при оттеглянето си — прекосяваща с решителна крачка дневната, с високо вдигната глава и изправен гръб. Седна на ръба на дивана с осанка на кралица и взе дистанционното на телевизора, все едно поема скиптъра си. Много внимателно включи Си Ен Ен и както подозираше той, изключи Мат Рансъм.