Предварително записаното скандиране „Давайте, мъже, дарявайте!“ на фона на „We will, we will rock you“1 зазвуча с пълна сила, докато Мат се подготвяше за офанзивата си.
Скандирането продължи няколко секунди, после заглъхна. Следващото нещо, което чу, беше шума от плискащи се вълни. Ако бе имала някакви намерения да заспи, докато слуша предаването на Мат, следващите му думи я накараха да ококори широко очи.
— Тази сутрин имах възможност да слушам „Лив на живо“, приятели.
Шумът от сподавени охкания и шепот се засили, после секна, когато Мат продължи:
— Да, знам, знам. Вниманието на жената е прекалено погълнато от суровата действителност.
Още една вълна достигна брега и се разби. Някаква чайка изкряска.
— Лично аз предпочитам малко фантазия в живота си. Тази вечер ще ви покажа как да добавите малко от нея във вашия.
Оливия изпусна дълго задържания въздух и се отказа от техниката с дишането. Също като ръководител движение, втренчен в червения семафор, тя затвори очи в очакване на катастрофата.
— Представете си за малко, че сте корабокрушенец на необитаем остров. Духат топли южни ветрове, разполагате с малък залив за плуване и риболов и за разлика от Том Ханкс в „Корабокрушенецът“, не се налага да поддържате интимни отношения с гумено изделие. Имате право да изберете компанията и запасите си. Все пак това е вашата фантазия.
Зазвуча реге с пълна сила, после затихна до фон. Чайките се обадиха отново и крясъците им се смесиха с едва доловимия шум на вълните, които нежно се плискаха в брега. Оливия почти почувства слънцето по гърба си, докато Мат продължаваше да говори:
— Великолепен ден. Пясъкът е като ситна захар. Морето е ярко синьо-зелено, а слънчевите лъчи танцуват върху кристалната повърхност на водата. Виждам, че в далечината преминават кораби, така че знам, че мога да бъда спасен, когато ми омръзне. Нищо фатално, просто едно малко бягство.
Гласът му беше обсебващ и топъл като дълбок масаж и Оливия започна да се отпуска въпреки всичко. Какво може да се случи на един пуст остров?
Приятната мелодия на „Don’t Worry Be Happy“2 се присъедини към аудиомикса, после изчезна под омагьосващия тембър на Мат Рансъм.
— Отивам на плажа и откривам два кашона, донесени от прилива. В единия има две дузини бурканчета с хайвер от белуга в лед. А в другата — „Гинес“ и отварачка между кутиите.
Веселата островна музика се усили, после отзвуча.
— Докато занасям кашоните под сянката на една палма, забелязвам другите хора на острова — имате право само на трима души за компания, момчета. В моя случай това са Хайди, Лурдес и Вероника — блондинка, брюнетка и червенокоса — които изглеждат великолепно в единствената част от облеклото, която са взели със себе си: долнища на бански прашки.
Мъжки въздишки на екстаз се смесиха със звуковите ефекти от острова. После прозвуча кратък изкусителен женски смях.
Сама в стаята си, Оливия стисна зъби.
— Добре, добре, момчета, това е моят сценарий, но всеки трябва да си измисли свой собствен.
Мат направи пауза, после пусна още веднъж женския смях.
Оливия тъкмо се канеше да сложи край на всичко това като чиста загуба на време, когато нещастният Доуг се включи в ефир. Веднага се сети кой е от разговорите си с Джо-Бет и не се изненада, като чу южняшкия му акцент.
— Здрасти, Мат.
— Доуг, обаждаш се, за да дариш храна или да посетиш острова на фантазиите?
— Ами, исках да се включа в даренията с мляко, но вече нищо не разбирам.
Оливия установи, че се усмихва на недоумяващото мълчание на Мат.
— Джо-Бет се изнесе. Напусна ме.
— Съжалявам да го чуя, човече. Определено заслужаваш малко бягство. Кого би взел със себе си?
— Джо-Бет. Тя е единственият човек, който бих искал на острова си, но благодарение на теб и доктор О тя не иска да има нищо общо с мен.
— Говорим за остров на мечтите, Доуг. Няма нужда да каниш Джо-Бет… или някой, който познаваш. Аз бих се замислил за мис Март. Последните й снимки ми подсказват, че тя знае съвсем точно как да не се облича за почивка на остров.
— Мат, мисля, че не ме слушаш внимателно. Джо-Бет се изнесе. И не само това, тя почти не ми говори. Замери ме в лицето с пай, когато отидох да я помоля да се върне у дома.
Оливия седна в леглото заинтригувана, но Мат упорито отказваше да бъде въвлечен в действителността на Доуг.
— Ще го повторя само още веднъж, Доуг, защото си ми симпатичен и си от редовните слушатели на предаването. Това не е телефон за консултации. Обади се на доктор О на сутринта, ако се налага, но единственият съвет, който мога да ти дам, е следният: преглътни го, мъжки. Престани да хленчиш. В Атланта сигурно има поне два милиона жени. Хвани си някоя друга. Жените са като автобусите. Ако изпуснеш един, веднага се появява друг.