— Къщата изглежда много по-просторна без вещите на родителите ти.
— Да.
Болката се бореше с гнева. Джо-Бет потисна последното, страхувайки се какво би станало, ако покажеше и най-малката слабост. Доуг трябваше да се махне, преди да се е огънала и да се е издала колко е нещастна без него.
— Имаш ли нещо против да разгледам наоколо?
— Живеем в свободна страна.
Чу тропота на ботушите му надолу по коридора, изскърцването на вратата и приглушените стъпки по пода. Стиснала с желязна хватка мечето, тя продължи да нанася боята с бавни, отмерени движения, докато Доуг не се върна и не застана точно зад нея.
— Спиш на матрак на пода?
— Ами да.
— Предпочиташ да спиш на пода, вместо да останеш с мен?
Предусещайки гнева, който напираше в него, Джо-Бет остави мечето в кофата и слезе заднишком от стълбата. Щом стъпалата й докоснаха пода, нямаше друг избор, освен да посрещне погледа му. Тя придаде на изцапаното си лице спокойно изражение и вдигна очи към него. Доуг не си направи труда да прикрие чувствата си, така че тя бе принудена да срещне буреносното му изражение, сякаш не можеше да повярва на очите си.
Той прокара внушителната си длан през косата си, после я мушна в джоба на джинсите.
— Нали ти казах, че можеш да ползваш свободната стая, докато свършиш с ремонта.
— Не ми трябва свободната ти стая, когато си имам много прилична къща.
Вдъхна мириса на афтършейва му и на мига се почувства привлечена от силното тяло, което познаваше толкова добре. Обезпокоена, тя се отдалечи на безопасно разстояние, от което щеше да й бъде по-лесно да му устои.
— Какво ще стане с нас, Джо-Бет? Как можеш да загърбиш трите ни години съвместен живот?
— Аз не съм човекът, който обръща гръб на онова, което имахме, Доуг Ролинс.
— О, мила! — Той протегна ръце към нея, очевидно за да я обгърне в голямата си мечешка прегръдка, в която тя винаги се чувстваше сигурна и защитена. Ако му позволеше да я докосне, щеше да бъде загубена.
— Виж, съжалявам за пая вчера. Не ме интересува държанието на Емили, макар че си го изкарах на теб. Имаш пълното право да се срещаш с когото си искаш.
Доуг изсумтя и поклати глава, но не я увери, че не желае да се вижда с Емили, нито че е готов да се ожени и да се установят като семейна двойка.
— Твърде стара съм за тези игрички, Доуг. Обичам те, но предполагам, че ще го преодолея.
Тя усети как една сълза се изтърколи по бузата й и се смеси с ябълковозелената боя и преди да я спре, още една се търколи по другата й буза.
— По дяволите, Джо-Бет!
Доуг я привлече в прегръдките си и я притисна към меката си памучна фланелка, опъната върху твърдите му като скала гърди.
Въпреки цялата му сила, докосването му беше учудващо нежно. Независимо от нежеланието си да се обвърже, Доуг никога не бе имал проблем да показва открито чувствата си. Тя затвори очи, за не издаде копнежа си, когато той я целуна по бейзболната шапка и прибра един непослушен кичур зад ухото й.
— Боже, колко си твърдоглава. Умът ми не го побира, защо си си навила на пръста тази женитба. Това са само думи и лист хартия, Джо-Бет, и ти захвърляш всичко заради тях.
Той подпря с пръст брадичката й и я повдигна нагоре. Джо-Бет знаеше, че изглежда нелепо с боята по лицето и предателските сълзи, в които плуваха очите й, но в неговите видя отразена единствено нежност. Когато той долепи устни до нейните, направи го толкова мило, че сърцето й се сви от болка.
Според Джо-Бет човек подписваше къс хартия и изричаше брачната клетва, защото другият човек е изкарал наяве най-доброто у него самия. Защото се чувства по-пълноценен с него, отколкото сам. Доказателство, че има намерение да е с него дори когато би било много по-лесно да се откаже.
Само че не знаеше как да го обясни на Доуг по-ясно, както и да го накара да разбере колко е важно да се обвържеш от любов, а не от задушаващото чувство за дълг, което бе крепило брака на родителите й.
Прииска й се да обвие ръце около врата на Доуг и да му прошепне колко го обича, но вече нямаше път назад. Нито можеше да го последва в дома му с подвита опашка, благодарна за огризките, които имаше желание да й подхвърли.
Той отдръпна устни, но не отмести поглед от нейния.
— Знаеш къде да ме намериш, когато се осъзнаеш, Джо-Бет.
— Ти също знаеш къде да ме намериш — отвърна му тя — но не мога да ти кажа докога.
Оливия сновеше из апартамента като животно, затворено в клетка. От мястото си на кухненския плот Мат я наблюдаваше как мери с крачки затворническата си килия покрай дивана, за да погледне през френските прозорци на балкона и обратно до миниатюрната кухня и символичното прозорче към тухлената стена отсреща.