За известно време се наслаждаваше на грациозната й походка, на русата й коса върху стройните рамене и на начина, по който някой случаен слънчев лъч се отразяваше в косите й, оцветявайки ги в стотици нюанси на златното.
Докато крачеше, тя не му обръщаше внимание, погледът й минаваше през него и се отклоняваше.
— Малко е тесничко тук, не мислиш ли?
Тя продължи да крачи.
— Тесничко? Някои от дрехите ми са по-широки от този апартамент.
Тя му обърна гръб и отиде до монитора, без дори да удостои с поглед закрепената отгоре камера.
— Какво ли не бих дала за един крос навън. Само за малко. Ще се върна.
— Да бе. Ще спомена за идеята ти пред Ти Джей и Чарлс. Вероятно ще ме пуснат да изляза след моето предаване за няколко питиета. Аз също ще се върна.
Смехът й имаше за цел да му покаже, че изобщо не е бил забавен и тя продължи да измерва с крачки помещението.
— Мислиш ли, че за добро поведение могат да ни пуснат да излезем?
Отчаянието караше зелените й очи да блестят, нещо, което Мат намираше за особено очарователно.
— Или може би ще ни държат тук, докато остареем дотолкова, че да загубим интерес към външния свят?
— Ааа — размаха предупредително пръст Мат. — Май по-скоро смяташ чашата си за наполовина празна, отколкото за наполовина пълна, песимистко такава. Това е просто само една седмица от живота ти.
— В края на която един от нас, за предпочитане ти, ще бъде извън телевизията.
Мат сви рамене и се изправи.
— Трябва да признаеш, че това внася някаква… пикантност в цялата ситуация.
Той заобиколи масата и застана до нея. Приближи се малко по-близо, нарочно навлизайки в пространството й и забеляза как погледът й стана леден. Очевидно Оливия искаше да се отдръпне и да запази дистанцията помежду им, но тя не отстъпи.
— Прости ми за думите, но ми изглеждаш някак напрегната.
Тя отклони поглед.
— Напрегната? Аз? — Тя поклати глава и го удостои с подобие на усмивка.
— Обърни се. — Той я хвана за раменете и я завъртя. Без да поиска разрешение, започна да масажира раменете й. Когато тя се опита да се отскубне, Мат извади печелившата си карта. — Не искаш зрителите да си помислят, че се боиш от мен, нали, Оливия?
Оливия престана да се дърпа, но не се отпусна.
Той масажираше методично изящния й врат.
— Господи, Оливия, вратът ти е толкова скован, че може да се пречупи на две. — „Кой казва, че между тях нямало нищо?“ — Такова физическо напрежение не е здравословно.
Бързият поглед към монитора му показа, че за сетен път двамата с Оливия определено изглеждаха комфортно в компанията си. Но все пак зрителите нямаше как да усетят онова, което чувстваше той под пръстите си, които непрестанно се движеха. Оливия се бе стегнала като опъната тетива и Мат знаеше, че само гордостта й пречеше да се освободи от него. Като размачка врата й още веднъж, той отпусна ръце върху раменете й и тя като че ли потръпна.
Докато със силни пръсти той разтриваше топлата й стегната плът, започна да си спомня подробности, които беше прогонил от паметта си преди много време — усещането за стройното й тяло, което се движеше под неговото, за дългите й крака, обвити около него, за ръцете й върху задните му части, които го приканваха.
Оливия не се остави на грижите му, но все пак реагира на докосването.
По дяволите, той също! Опита се да си наложи самоконтрол, като се смъмри наум, но една много съществено част от тялото му очевидно изобщо не го чуваше. Всъщност той явно бе престанал да се владее от кръста надолу.
Ако имаше нещо, на което винаги можеше да разчита, това беше самоконтролът. Не че се налагаше да прибягва до него чак толкова често естествено, но беше железен в това отношение. Можеше да се закълне.
Сега той беше този, който отстъпи крачка назад, като внимателно се отдалечи от Оливия, преди да е усетила физическото свидетелство от съприкосновението му с нея. Никога нямаше да й позволи да го използва като оръжие срещу него, макар че самият той планираше да го използва срещу нея.
Обърна Оливия с лице към себе си и видя как очите й се присвиха с подозрение.
— Какво правиш?
— Просто се опитвам да ти помогна да се отпуснеш.
— Искаш да ми помогнеш да се отпусна?
— Аха. — „Отпусната, беззащитна и загубила контрол би било почти идеално. Стига самият той да не се намираше в същото състояние.“ Той посочи с глава към дивана. — Разбира се, по-лесно е, когато си легнала.
— Господи, какво изкушение. Винаги съм си мечтала да се появя гола пред националната аудитория.