— Тук съм, Ливи. Готов и в състояние да сбъдна мечтата ти.
— Много щедро предложение, Мат. Само дето не мисля, че имам нужда от чак такова отпускане. Други идеи?
— Да ти се иска да удариш някого?
Тя наклони глава и повдигна вежди.
— Позна. Да не се предлагаш за доброволец?
— Донякъде. — Той издърпа боксовата круша в пространството между къта за хранене и дневната.
— Не е така ефикасно като секса, но ще освободи малко от същата, ааа, енергия.
Карикатурата на лицето му ги гледаше нагло от страничната част на боксовата круша. Под нея имаше надпис „МЯСТО ЗА ЮМРУКА“.
Оливия се усмихна.
— Страхотна цел. Много мотивираща.
Мат сложи ръкавиците на ръцете й, като внимаваше да стои по-надалече, докато ги завързваше.
— Точно така. — Той я заведе до крушата и нагласи ръцете й пред лицето, дясната леко повдигната над лявата в класическата поза на боксьор. — Надявам се, че няма да е прекалено сложно за теб.
— Защо не ми обясниш с прости думи, каквито използваш в предаването си, а аз много ще внимавам? Може пък да успеем.
— Добре. Първо ще удряш с дясната, докато държиш лявата вдигната в отбранителна позиция.
Оливия замахна с дясната ръка и уцели боксовата круша.
— Не е зле, но трябва да си по-целеустремена. Светкавично замахване и силен удар, преди да се прибереш назад.
Тя замахна по-силно и фрасна картинката с неговия образ.
— Олеле! Много внушително.
Тя се усмихна и се поклони театрално.
— Добре, шампионе. Защо сега не опиташ с лявата? Прицели се от този ъгъл — той й показа, хванал ръката й — и удари силно.
Оливия изпълни инструкциите и уцели карикатурния му образ отстрани.
Мат знаеше, че по-лесно щеше да му бъде, ако застане зад нея и направлява крошетата й, но нямаше желание отново да се подложи на изкушение. Нямаше да пропусне да използва физиката си, за да я изкара от равновесие, ако собственото му тяло не го предаваше по този начин.
Мат остана на мястото си, когато тя започна да пружинира на пръсти. Нещо в стойката й му подсказваше, че не й беше за пръв път.
— Какво ще кажеш за това?
Тя започна да бъхти боксовата круша със серия удари с двата юмрука. Дясната след лявата, после две бързи леви крошета и едно дясно.
— Чувствам се като стария съсухрен треньор в „Роки“. — Той си затананика мелодията от филма, докато тя се целеше в боксовата круша, и бе възнаграден с ослепителна усмивка.
Ръцете й бяха загорели, с фино оформени мускули, а закръглените й гърди подскачаха под излязлата от шортите й фланелка без ръкави. Харесваше му да наблюдава движенията на тялото й. Независимо дали подскачаше, или нанасяше удар, тя го правеше с естествена грация, която привличаше погледа и определено приковаваше вниманието.
Мат застана по-близо и се приведе леко напред, заинтригуван от въртеливото движение на бедрата й, докато пристъпваше от крак на крак. Коремът и беше плосък, а на моменти фланелката й се повдигаше и се откриваше гладката кожа на корема й. Начинът, по който подскачаше и замахваше докосна някаква струна дълбоко в съзнанието му.
— Е, това беше. Твой ред е да готвиш.
Той забрави всякакви планове, както и нейните летящи крошета, когато косата й се измъкна от шнолата и се разпиля съблазнително по раменете. Всъщност той се бе привел на нивото на гърдите й и имаше с какво да си изплакне очите, когато видя как тялото й се завърта рязко и чу началото на задъханото й предупреждение:
— Мат, внимавай…
Останалото не чу, само глух звук от съприкосновението на крака й отстрани с челюстта му, последван от тупването на тялото му на пода.
Настана тишина, последвана от милостив мрак, който го обгърна.
10
— Никой от екипа ти не е споменавал за предишната ти кариера като наемен убиец.
Мат лежеше на пода, където го бе изпратил ритникът на Оливия.
— Добре ли си?
Той обърна глава към нея и бавно отвори очи.
— С какво, по дяволите, ме удари?
— Недей да говориш. — Оливия клекна до него и допря до челюстта му една от кухненските кърпи, в която бе сложила лед.
Мат бутна ръката й настрани и с мъка седна, после внимателно опипа челюстта си. Когато докосна натъртеното място, примижа от болка.
— Господи, Оливия. Какво стана?
— Ето. Дръж това тук. — Тя постави в ръката му импровизираната торба с лед и я насочи към челюстта му, забелязвайки гримасата му, когато студеното докосна пулсиращото място. — Това беше въртеливо странично ритане с крак. Не видях, че си се навел.
— Тренираш кикбокс?
— Е, не съм професионалист или нещо от сорта. — Тя протегна ръка, за да му попречи да махне леда. — Дръж леда върху удареното място, Мат! Ще стане голяма синина, която ще носиш дълго време.