Тя се изправи и отстъпи крачка назад.
— Откога тренираш кикбокс?
— Бях в аматьорската лига няколко години.
— Така значи. Вероятно благодарение на това все още съм жив. — Той се облегна назад, така че подпря раменете си на дивана и седна, като вдигна прибраните си колене към брадичката. — Колко време бях в безсъзнание?
Оливия потрепна. Той затвори очи и въздъхна:
— Няма нужда да щадиш чувствата ми, Оливия. Радиостанцията записва с камерата по двайсет и четири часа в денонощието. Вероятно вече превъртат записа на забавен каданс.
— Беше в безсъзнание само за около минута. Много малко време.
— О, много добре. Боях се, че ще се изложа или нещо такова.
— Искаш ли да извикам лекар?
— Не, не искам. — Той понечи да стане, но явно размисли. — Мислех, че се занимаваш с бягане.
— Занимавах се, докато не стана твърде трудно да излизам и да се потя пред очите на хората. Ще се изненадаш какви ограничения ми налагат моите слушатели. Налага се да се съобразявам с мнението им.
— Да. Обзалагам се, че им става наистина много драго от способността ти само с един ритник да изпращаш мъжете в страната на сънищата. Нали се предполагаше, че професионалистите, призвани да помагат на хората, не трябва да си служат с насилие? Искам да кажа, какво се получава? Защитаваш докторат по психология и магистърска степен по бойни изкуства?
Телефонът звънна и моментът за отговор отмина. Оливия го остави облегнат на дивана и стана да вдигне слушалката.
— О, здравей, Чарлс. — Тя се върна с безжичната слушалка при Мат. — Не, добре е. Не, не се налага да се обаждаш на 911. — Тя покри долния край на слушалката с длан и погледна към Мат. — Иска да ти изпрати „Бърза помощ“. Казали му, че може да си издейства епизод в телевизия „Риалити“.
Тя му подаде телефона и застана до него, за да подслуша разговора.
— Не, Чарлс. Не се обаждай на никого. Добре съм. Оливия просто ми размаза физиономията. Не е голяма работа. — Устните му се извиха в широка усмивка, която се превърна в болезнена гримаса. Той премести леда на друго място върху челюстта си. — Да, ако някой отново реши да нарани някого, ще се погрижим първо на теб да се обадим. — Мат многозначително завъртя очи, движение, което не изискваше употребата на челюстта. — Да, обещавам. Да, веднага ще стана от пода. Дочуване, Чарлс.
Мат изключи телефона и бавно се надигна.
— Не му стана много приятно, че няма да може да си направи реклама с нашия сблъсък и не иска да ме гледат как седя на пода. Явно болката и страданията ми не се виждат на екрана.
Той заобиколи и се пльосна на дивана, като помаха жизнерадостно, минавайки пред камерата.
— Чарлс се е превърнал в голяма пиявица, нали?
Оливия седна на ръба на канапето и притисна леда към челюстта на Мат.
— Че защо не? Накара ни да изпълняваме номера като дресирани шимпанзета, докато си седи отвън и ни ръчка с пръчка през решетката на клетката.
— Е, едната маймуна е жадна. Какво ще кажеш за по едно студено питие от хладилника?
— Май съм те наранила повече, отколкото предполагах. Можеш ли да си движиш ръцете и краката?
— Раните ми не са само физически. Ти ме нокаутира пред очите на хиляди зрители. Помисли си само за наранената ми мъжка гордост. Става дума за неизмерима емоционална болка и страдание. — Изражението му остана трагично, но в очите му имаше някаква нечестива искрица. — Бих казал, че ми дължиш специално внимание.
Оливия отиде до хладилника и извади „Нюкасъл“, като му я поднесе с поклон.
— За Вас, Ваше наранено височество.
Мат отпи голяма глътка от бирата.
— Ааа, чувствам как раните ми вече започнаха да заздравяват. — Той отпи втора глътка и остави бутилката на масичката до него, когато Оливия понечи да се оттегли. — Обаче чувам как стомахът ми се бунтува. Щях да правя фетучини с миден сос, но не съм сигурен, че ще мога в това състояние.
Оливия се обърна с лице към Мат.
— Молиш ме да ти приготвя вечеря?
— Ами, имам нужда да събера сили за предаването довечера и трябва да се нахраня добре, за да имам енергия да издържа на няколкочасовото говорене.
— В момента като че ли нямаш проблем с говоренето.
— Знам, че изпитваш поне мъничко вина под маската на безразличие. — Той се наведе напред, за да може тя да подложи възглавница под главата му, после се облегна с доволна въздишка.
— Благодаря. Нали не възразяваш да погледам малко бейзбол по телевизията, докато забъркаш нещо набързо? Мачът е много интересен.
Без да дочака отговор, Мат насочи дистанционното към телевизора и го включи на спортния канал. След това наложи с лед челюстта си и взе бирата със свободната си ръка. Оливия го видя как се усмихна, кръстосвайки дългите си крака.