Без да каже дума, тя се отправи към кухнята. Наистина изпитваше вина, задето го просна с ритник на пода, но ако той си въобразяваше, че ще му готви спагети с каквото и да било, разочарованието му бе в кърпа вързано.
Докато Мат се излягаше на канапето, Оливия претършува кухнята. След десет минути тя сервира подноса с вечерята на ниската масичка.
Мат огледа храната с интерес.
— Боже, не съм ял сирене на скара и доматена супа от началното училище. Може ли за десерт да получа бисквити и мляко?
— Ако се държиш прилично, може да се разделя с няколко от моите бисквити с шоколадови парченца. Но това е само защото си пострадал.
— Предполагам, че в такъв случай трябва да внимавам за обноските си, нали? — Той вдигна златисто-кафявия триъгълник и отхапа една голяма хапка. После отпи дълга глътка от бирата. — Ред е на питчъра. Остават две топки, един удар.
Оливия не би имала нищо против да погледа играта, но не й се удаде възможност да подгъне крак. Първо трябваше да изпече още една порция сирене на скара — този път с домашен хляб и дебел резен домат по желание на Мат. После му донесе аспирин и вода, за да облекчи пулсирането в челюстта, което каза, че чувствал, въпреки че то не му попречи да изрежда нескончаемия си списък с изисквания.
Докато обмисляше дали да не му залепи устата с лепенка, под предлог че му дава първа помощ, той погълна лакомо цял ред с шоколадови бисквити и начена втора бутилка бира.
Оливия тъкмо бе отхапала първия залък от отдавна изстиналия си сандвич, когато Мат вдигна кърпата с леда и я размаха към нея.
— Ако не си твърде заета? — връчи й я той. — Ледът май се е разтопил.
— Чудно какво може да направи топлото време. — Оливия грабна торбичката от Мат и отиде до фризера, за да я напълни с лед.
— О, след като така и така си станала, мислех си, защо…
— Не! — Затръшва вратата на фризера тя. — Нищо повече. Никаква храна или пиене. Никакви молби.
— Защо, Оливия? Къде отиде милосърдието ти? Ще се наложи да се оплача в сестринския съюз от отношението ти.
Оливия се върна при канапето.
— Ще ти донеса телефона, ако искаш да повикаш линейка или такси, но няма да ти донеса нито едно глупаво нещо повече.
Застанала над него, тя вдигна торбичката с лед, прицели се и когато прикова вниманието му, я пусна право върху чатала му.
— Слушате „Мъжки разговор“. В ефир сте.
— Какво става в апартамента, Мат? Как можа да допуснеш докторката да те повали по този начин?
— Дрън, дрън, дрън, дрън. Ти си хилядният слушател, който се обажда и задава този въпрос. След малко говорителят ни ще обяви каква е наградата ти. През това време ще ти задам един въпрос: каква работа имаше да ни гледаш по интернет в ранния следобед? Шефът ти знае ли, че посещаваш уебсайтове, които нямат никаква връзка с преките ти служебни задължения?
— Трябва да те разочаровам, Рансъм, но хванах предаването по телевизия „Атланта“. Пуснаха го на забавен кадър около дванайсет пъти преди новините в шест.
Мат сложи леда върху челюстта си.
— Върхът! Значи цяла Атланта го е видяла, а?
— Нещо повече, вашата станция го рекламира, та пара се вдига. Говорят за плакат с доктор О, как ви рита в челюстта. Имате ли представа как мога да се сдобия с него?
— Не и в този живот. — Мат прекъсна връзката и натисна копчето за следващия слушател.
— Слушате „Мъжки разговор“. В ефир сте.
— Мат, не ми изглеждаш много добре в момента, приятел.
— Добре съм.
— Сигурно, но създаваш лош имидж на мъжете. Не можах да повярвам на очите си, когато те видях проснат на пода. Дарявам кутия със зърнена закуска за теб. И шест консерви спанак.
— Боже, благодаря ти.
— Моля. Ако приемаш безплатни съвети, ще ти кажа, че трябва да махнеш боксовата круша, докато тя спи. Боксовите ръкавици също определено са за в коша.
— Да. Страхотен план. Може би също така трябва да залепя стъпалата й за пода, за да си дам малко преднина, а? — Мат прекъсна разговора тъкмо когато Оливия излезе от спалнята си и се запъти към кухнята. — Лигльовци, това сте вие — заключи той. — Понякога човек просто трябва да поеме мъжки удара в ченето или… челюстта.
Без да продума, Оливия взе слушалките си, включи ги в пулта и отиде в кухнята, за да сложи чайника с водата на котлона. Мат тъкмо щеше да си отвори устата, за да изкоментира, когато забеляза ново съобщение на монитора. Вместо името на слушателя и мнението му, продуцентът му беше написал само „та-да-да-да“. Мат включи загадъчния слушател в ефир.
— Вие сте в „Мъжки разговор“. Но ако се обаждате, за да ми се подигравате, задето целунах килима, тогава не проявявам интерес.