— О, не бих го направила. — Гласът беше дълбок и сластен — необичаен за типа редовни слушатели на предаването. — Всъщност се обаждам, за да изразя съчувствието си.
Мат седна изправен на стола.
— Съчувствие? Тази вечер се чувства недостиг от него.
— Наистина се надявам челюстта ви да е по-добре, Мат. Ще ви кажа и още нещо, Мат. Ако бях затворена с такъв голям и силен мъж като вас, нямаше да си пилея енергията в бъхтене на боксовата круша.
Той погледна за момент към кухнята и зърна Оливия застанала съвсем неподвижно с протегната към чайника ръка.
— Точно това казвах на докторката, преди да ме свали на земята. — Той се приведе към микрофона и заговори по-интимно в отговор на тона на слушателката. — Никога не бихте съборили на пода мъж по този начин, нали?
— О, не. Предпочитам да ги изтощавам иначе.
Мат задържа погледа си върху Оливия, която продължаваше да се прави на статуя, въпреки че чайникът вече свиреше.
— Радвам се да чуя, че още има представителки на нежния пол, които не са забравили, че са жени.
Той се усмихна на Оливия, която стисна зъби.
— Благодаря ти. Горда съм със себе си, защото знам как да се отнасям с един мъж. — Гласът на слушателката почти премина в мъркане.
Ако Мат не грешеше, Оливия всеки момент щеше да заръмжи.
— Обзалагам се, че не се налага да ви карат насила да сготвите вечеря на някой мъж или да го поглезите малко?
— Прав сте. Мисля, че мъжете заслужават цялото ни внимание. И ако излезете невредим от този апартамент, бих искала да ви даря с малко… хъм, внимание. Да?
Оливия грабна чайника от печката и свиренето секна. Мат не откъсваше очи от Оливия — и чайника с вряща вода в ръката й, — докато приключваше разговора.
— Е, на такова предложение не би отказал никой мъж, който е с всичкия си. Можете да ми се обадите по всяко време, стига да решите.
В погледа на Оливия се четеше гняв, докато Мат стана от стола и се наведе към микрофона.
— Слушате „Мъжки разговор“, където мъжът може да бъде мъж. Обадете ми се.
Мат щракна ключа на микрофона и заобиколи пулта.
— Като че ли си готова да проснеш някой… отново. Надявам се, че не очакваш да ти подам и другата си буза?
— Не мога да понасям, когато жените говорят така, сякаш едничката мисия в живота им е да направят някой мъж щастлив. А ти, разбира се, го прие като дар божи.
— Това беше само един невинен флирт, Ливи. Мъжете и жените си говорят по този начин от край време, още откакто Ева е съблазнила Адам. Мисля, че тя, както и аз, не влагаше нищо в това. Просто игра на думи.
— Хмм. По-скоро любовна игра.
Той се приближи, нарочно навлизайки в личното й пространство.
— Ревнуваш, а, Ливи? Разполагам с богат запас от игри на думи. По дяволите, може да убием малко време, като потърсим някои нови дефиниции в речника.
— Можеш ли изобщо да се държиш сериозно?
— А ти винаги ли си сериозна?
Двамата се гледаха, без да мигат. Очите на Оливия искряха от гняв, бяха се променили до злачно зелено, което го навеждаше на мисълта за вековни гори.
— Трябва да се отпуснеш, Оливия. От опит знам, че животът е твърде кратък, за да го пилеем за дреболии. И накрая разбираш, че всичко е било толкова незначително.
Тя кръстоса ръце пред гърдите си и вирна брадичка.
— Щом всичко е толкова незначително за теб, защо просто не се откажеш още сега, Мат? Спри този цирк и премести предаването си в друга радиостанция. В Чикаго бяха луди по теб, доколкото си спомням.
— Нямам намерение да се отказвам, но съм силно изкушен да те науча как да се наслаждаваш на мига. Без способността да се отпускаш и да се радваш на живота, всичките успехи на света няма да ти донесат нищо.
— Много ви благодаря, професор Рансъм за запознаването с основите на „Забавления и игри“. Сигурна съм, че сте достатъчно квалифициран, за да преподавате на бакалаври.
Мат се вгледа в лицето й. Очите й блестяха предизвикателно, а тонът й бе нескрито саркастичен. Той нарочно говореше с неангажиращ тон, защото знаеше колко ще я вбеси.
— Не познавам човек, който да се нуждае от уроци по предмета така, както ти, Оливия — усмихна се само с ъгълчетата на устните си той и за капак й намигна нахално. — Обмислям дали да не организирам ускорен курс.
11
Оливия не видя Мат чак до следващия следобед. Беше се загледала през френските прозорци към градинката до паркинга на сградата, когато чу шум зад гърба си.
Челюстта му беше леко подута, но иначе нямаше други следи от срещата с крака й. Той вдигна една кутия с кока-кола към нея в знак на поздрав.