— Добро утро.
— Отдавна вече не е утро.
— Така да бъде. — Мат явно не се вълнуваше от точността.
— Как е челюстта ти?
Той прокара длан по гладко избръснатата си страна и опипа удареното място.
— Ще оцелея, стига да не размахваш крака повече.
Погледът на Мат се спря на буркана с фъстъчено масло на плота.
— Виждам, че си вечеряла.
— Имаш ли нещо против фъстъченото масло и конфитюра?
— Не. Просто не ми е приятно да те гледам зле нахранена — прозя се той и се почеса по кръста. — Имаш ли нещо против да пусна телевизора?
— Телевизора? — Оливия погледна часовника си. — Но по това време няма нищо, освен…
— Сериали. — Той провери часовника си. — „Всички мои деца“ е свършил, но след малко започва „Един живот“, а в три — „Окръжна болница“.
Оливия не можа да прикрие учудването си. Нямаше начин Мат Рансъм да гледа сапунени сериали. Той пусна телевизора.
— Гледаш сапунки?!
— Защо не.
— Сапунени опери, като „Майка ми спа с баща ти, ти си ми доведен брат и не е редно да имаме любовна връзка“?
— Не помня точно сюжета, но основната идея е тази.
— Кога започна да гледаш сериали?
Мат се засмя:
— Това не е заболяване, Оливия, нито знак за умствена изостаналост. Гледам „Окръжна болница“ откакто ние… от дианайсетгодишен. По-късно започнах да гледам и някои други. Работя до два през нощта, лягам си в четири и се събуждам по обяд — сви рамене той. — След обяд гледам сериали.
Той се премести на дивана и за сетен път седна по средата на мястото, което тя бе определила за себе си, и взе дистанционното.
— До началото на „Болницата“ има около час, но можем да гледаме „Един живот“ и „Докато свят светува“ — обърна се той към нея все едно питаше нещо съвсем обикновено като например как предпочита кафето си. — Кой избираш?
Мат качи крака на малката масичка и се настани на канапето, като потупа мястото до себе си.
— Ела, седни. Ако ми оставиш дистанционното, можем да гледаме и двата.
Оливия го изгледа с подозрение:
— Шегуваш се, нали?
— Не. Хайде.
Оливия очакваше, че ще я напръска с нещо или ще намери начин да я злепостави, защото това просто не можеше да бъде истина.
— Казваш ми, че сто пъти номинираният за „Ерген на годината“ на Атланта, господин „Мачо — мъжки разговор“ е таен любител на сапунките?
— Няма нищо потайно, Оливия. Пристрастен съм, откакто гледах първата си серия през седемдесет и осма. Когато Боби Спенсър доведе по-големия си брат Люк в Порт Чарлс, за да се опита да прати Лора в изправително училище.
Оливия седна, но не на мястото, което й предложи Мат.
— Започнал си да гледаш „Окръжна болница“ на дванайсет години?
— Горе-долу.
— Защо?
— Защото по-голямата ни сестра се прибираше петнайсет минути след началото на сериала и ми плащаше по един долар, за да гледам началото и после да й го разказвам.
— Сигурно вече си натрупал малко състояние.
Мат отметна глава и се разсмя, а Оливия се хвана, че й се иска да се присъедини. Толкова невероятно абсурдно беше всичко, което се случваше.
— И защо продължаваш да го гледаш?
— Защото на петнайсет открих какво мощно средство за сваляне са сериалите. Аз и момичетата, обсъждайки кой кого мами. — Мат изглеждаше невероятно доволен от себе си.
— Още ли имаш нужда от подобно средство?
Усмивката му бе ленива и чувствена, кафявите му очи се стоплиха като чаша с отлежало уиски. Изведнъж сякаш някой бе изсмукал целия въздух от апартамента.
— Обикновено не. Сега са средство за разтоварване. След дългите часове разговори ми е приятно да изключа за малко.
— Не подозирах, че си натоварваш мозъка в работата чак толкова.
Мат не реагира на язвителната й забележка, а се наведе съвсем близо до нея и тя усети топлия му дъх, който погъделичка бузата й.
— Не ти ли се иска понякога да изключиш претоварения си мозък, Оливия? Нали разбираш, да щракнеш копчето и да се позабавляваш?
Сигурно се поддаде на силата на внушението. Или на близостта му и дрезгавия тембър на гласа му, който сякаш бе натежал от сласт, но Оливия почувства как обикновено пъргавата й мисъл се забави до скоростта на пълзене. После периферното й зрение се замъгли и атмосферата се нажежи от нещо, което не желаеше да идентифицира.
— Не мисли, Оливия. Просто чувствай.
Той се наведе и я целуна — леко, нежно докосване, което я свари напълно неподготвена. Дъхът й секна, а пулсът й запърха като крилата на колибри.
Обви тила й с дланта си, привлече я към себе си и задълбочи целувката, а нежността му отстъпи на нещо по-настойчиво.
Оливия искаше да се подчини на думите му, да се остави на докосванията му, да му позволи да я люби още веднъж и да забрави глупавото съперничество помежду им.