Съперничество. Тялото й се вкамени, само че този път не от желание, а от ужас. Седеше на канапето пред лицето на всички зрители и Мат Рансъм я целуваше. Още малко и тя щеше да му отвърне. Имаше съвсем ясна представа каква щеше да бъде реакцията на наблюдаващата ги група.
— Оливия?
— Защо, ти…
Стресната, тя се отдръпна. Умът й, който продължаваше да се мъчи да влезе отново в ритъм, не можа да измисли нищо достатъчно обидно, с което да го нарече.
Мат я погледна развеселен.
— Само се опитвах да ти помогна да се отпуснеш.
— Ако имах нужда от отпускане, щях да практикувам йога.
Прииска й се да зашлеви надменното му красиво лице с всичка сила. Пред целия свят. Така че никой да не разбере колко много й се искаше да го целуне. Ръката я сърбеше, но през последното денонощие бе упражнила достатъчно насилие и не желаеше да си спечели ефирно време, като осакати опонента си — без значение, че си го бе заслужил. Оливия се оттегли на другото канапе.
— Не знам какво си намислил, но няма да стане.
— Нищо не съм намислил. Изглеждаше така, сякаш се нуждаеше от целувка, затова те целунах. Хайде да не го правим на въпрос.
— Няма да го правим на никакъв въпрос. И за в бъдеще аз ще решавам кога имам нужда да бъде целуната. И от кого. — Оливия скръсти ръце пред гърдите си и изгледа намръщено Мат.
От мястото си на срещуположното канапе той й намигна и й отдаде подигравателно чест.
— Добре тогава. Обади ми се, когато си готова да бъдеш целуната. От двайсет години чакам развръзката на „Окръжна болница“, мисля, че мога да почакам ден-два, когато ще започнеш да ме молиш да те целуна.
Оливия взе телефона и набра радиостанцията. Въпреки че с Мат имаха свободен достъп до продуцентите си, досега се бе обаждала на Даян само по работа. В момента обаче служебните й проблеми минаха на второ място след нуждата за общуване с друго човешко същество, освен с Мат Рансъм. Някой от истинския свят. Някой, на когото имаше доверие.
— Здрасти, Ди.
— О, здрасти, Оливия. Страхотно предаване стана тази сутрин.
— Благодаря.
Настъпи неловка пауза, през която Оливия напрегна мозъка си да измисли тема за разговор.
— Как върви новата диета?
Даян въздъхна:
— Свалила съм около пет грама и ако изям още едно парче сурова риба, ще се наложи да кандидатствам за работа в „Морски свят“. За басейна.
— Знаеш, че ако се откажеш от тези откачени диети и ми позволиш да ти помогна да разбереш за какво служи храната…
— Знам, шефе, знам. Просто не се отказвам от мисълта, че някоя от тях наистина ще помогне — тъжно се засмя тя. — Е, какво мога да направя за теб?
— Да ме измъкнеш от затвора, например.
— Хей, ако искаш, призори ще те чакам с два коня.
Идеята за бягство беше твърде примамлива. Тя забарабани с пръсти по масата, без да е готова да затвори, както и да измисли основателна причина да продължи разговора.
— Е, хмм, има ли нещо по-конкретно, за което искаш да поговорим? — попита Даян.
Оливия се почувства като алпинист, увиснал на ръба на скала. Ако затвореше телефона, щеше ли да полети в пропастта?
— Нали знаеш, че ако наистина не можеш да издържаш повече там, вътре, трябва само да…
— Не. Дори не го споменавай, Ди. Отказването не фигурира в списъка с възможности.
— Добре тогава. За какво искаш да поговорим? За предаването? За времето? За целувката с Мат Рансъм?
Оливия изстена.
— Надявах се никой да не я е забелязал.
— Мога да измисля куп прилагателни, които да определят тази целувка, но „незабелязана“ не е сред тях.
Любопитството на Даят беше осезателно и изведнъж свободното падане в пропастта изглеждаше по-безопасно от разговора в момента.
— Да, хубаво. Мисля, че трябва да приключваме, Ди.
— Ще затвориш, без да ми кажеш как беше?
— Опасявам се, че да. — Тя вдигна ръка и помаха към камерата.
— Дори без няколко описателни думи за онези от нас, които винаги са се чудели?
— Съжалявам.
— Предполагам, че няма да искаш да опишеш и телешкото с марсала?
Мат поръси разтопеното масло с лимонов сок върху филето от щука и го зави с пергаментова хартия. Върху котлона къкреше жълт ориз, а на плота имаше отворена бутилка шардоне. Дискът на Анита Бейкър допринасяше за интимната атмосфера в стаята.
Часът беше седем вечерта, три часа след края на „Окръжна болница“, който Оливия изгледа като омагьосана, правейки се, че не й харесва. Той се подготви за предаването, потренира на боксовата круша и си взе студен душ — благословено облекчение, след като прекара по-голямата част от следобеда в неочаквано и нежелано състояние на възбуда.