— Оливия, ти беше момиченце. Трябваше да продължиш образованието си и да защитиш докторантура, а не да се мотаеш из Чикаго с тип като мен.
— И тогава каза същото. Многократно. Очевидно обаче не желаеш да се обвързваш изобщо.
Той забеляза как на лицето й се изписа някакво чувство, което тя много бързо прикри.
— Но защо продължаваш да чукаш и да бягаш, Мат? Какво в интимността толкова те плаши?
— Мисля, че си готова да се пробваш да ме анализираш.
Тя отпи още веднъж от виното и в продължение на няколко минути продължи да се храни в мълчание. Когато проговори, тонът й бе преднамерено непринуден:
— Виж, разполагаме с много време. Ако си решил да потърсиш помощ, аз съм насреща. — Тя набоде последната хапка от рибата с вилицата и го удостои с дръзка усмивка. — Ако продължиш да готвиш все така, няма да ти взема пари за терапията. Сделката не е за пренебрегване, като се има предвид, че вземам по двеста долара на час за консултация.
— Съгласен. Значи имаш намерение да ме обелиш като глава лук и да изложиш на показ най-съкровените ми чувства пред слушателите в замяна на домашно приготвена храна три пъти дневно?
— Господи, след като поставяш въпроса така, нямам търпение да започнем.
Мат стана и занесе чинията си в кухнята. Оливия последва примера му. Заедно напълниха мивката с мръсни тенджери, тигани и чинии, а Мат потърси в шкафовете препарат за миене.
— Поразен съм от щедрото ти предложение, Оливия. Не знам как не ми беше хрумвало досега. — Той й подхвърли гумените ръкавици и я завъртя с лице към купа с мръсни чинии. — Но това е единствената експертна помощ, от която се нуждая в момента.
12
„Чинкапин Лейнс“ се пукаше по шевовете в сряда вечер. С капацитет, колкото да поеме ежеседмичното състезание по двойки, боулинг залата от петдесетте се тресеше по начин, непознат за модерните й конкуренти. Топките се търкаляха с гръм по дървените пътеки, кеглите се удряха лудо една в друга, а от остарялата музикална уредба, която вибрираше, дрънчеше и се тресеше, се разнасяше гръмка музика. Въпреки врявата, а може би именно заради нея, мъжете и жените продължаваха да посещават „Чинкапин“. Говореше се, че има отбори, състезаващи се в сряда вечер, които са надживели много бракове.
Тази сряда беше първата от три години, в която Доуг Ролинс пристигна в „Чинкапин“ за играта по двойки сам. Липсваше му идването тук с Джо-Бет, липсваше му бъбренето й за станалото през деня и интереса й за подробностите от неговия ден. Беше дошъл по-рано и както обикновено, си поръча обичайната пица и бира и пъхна сака си за боулинг под стола, но без Джо-Бет вечерта не беше същата.
Ако беше дошла с него, вече щеше да прави забавни коментари кой с кого се сваля и да му разказва странни случки от вестника. Вместо това Доуг си бъбреше тихо с капитана на противниковия отбор, докато чакаше другите от неговия отбор да дойдат. И докато бъбреше, се чудеше как беше минал денят на Джо-Бет и дали тя се питаше същото за неговия.
— Здрасти, Пол. Здрасти, Емили.
— Здравей, красавецо. — Емили му намигна, прегърна го и добави съвсем нов елемент на въртене в походката си. Докато Доуг и Пол я наблюдаваха, тя се обърна с гръб към тях и се наведе с изпънати колене, за да извади топката си от сака. Доуг се хвана, че затаява дъх, когато панталоните й на цветя се опънаха по пищните й задни части, поставяйки на изпитание еластичността на плата, което им предостави забележителна гледка на флорални мотиви.
— Да му се прииска на човек да е пчеличка, нали? — Замечтаният поглед на Пол не се откъсваше от задника на Емили.
— Сега разбирам откъде е тръгнала идеята за опрашването — добави Доуг.
— Разбира се, на някои от нас им е позволено да си мечтаят за птички и пчелички — потупа се Пол по гърдите и погледна със съчувствие Доуг. — Други просто си търсят белята.
— Вярно ли е?
— Продължавай да зяпаш задните части на Емили по този начин и Джо-Бет ще свърши в килия за осъдени на смърт за убийство първа степен. Не съм сигурен кой от двамата ще гръмне по-първо.
Доуг потърка брадичката си.
— Джо-Бет си пада малко ревнива, нали?
— Все едно да кажеш, че „Титаник“ се е сблъскал с кубче лед. — Пол остави топката и измъкна обувките си от сака. — Тази жена не обича никоя друга да припарва до теб — присви очи той. — Изражението ти е много странно, Доуг. Надявам се, че не се каниш да извършиш някоя глупост.
— Аз? Да направя някоя глупост?
Пол се огледа и смръщи вежди.
— Кажи, къде е Джо-Бет?
— Реши да дойде с нейната кола тази вечер. Всеки момент ще се появи. — Той избегна погледа на Пол, като се наведе да завърже отново връзките на обувките си за боулинг.