— Споменавал ли съм колко горчиво се разкайвам, че съсипах непоправимо връзката си с Дори?
Доуг въздъхна.
— Не и през последните две минути.
— Добре. Искам да кажа, че съм доволен, че Джо-Бет доведе Емили, за да попълним отбора и така нататък, но предпочитах да играя боулинг с Дори. — Тонът му стана по-тих. — Липсва ми дяволски много.
— Така ли? — Доуг нямаше намерение да споделя с приятеля си, че на свой ред е съсипал връзката си. Също така все още нямаше намерение да се отказва от Джо-Бет Нейми.
Думите на Пол рикошираха в ума му.
— Да. — Пол забарабани с пръсти по масата, после милостиво смени темата: — Поръча ли бирата?
— Всеки момент ще я донесат.
— Хубаво, слава на бога. — Двамата заедно отново се загледаха как Емили си върти задника. — Днес имах ужасен ден.
Доуг откъсна мислите си от задните части на Емили и мястото му в неговите плановете. Пол беше електротехник, чиито клиенти включваха обитателите на богатите предградия в северната част на окръг Фултън.
— Какво стана?
— Помниш ли клиентката от Алфарета, за която ти разказвах?
— Онази, която все се показва на вратата, облечена в прозрачна нощница?
— Същата. — Пол се премести на пейката до Доуг и се наведе по-близо, като почти зашепна: — Днес отидох там в десет сутринта, за да монтирам осветление в мазето.
— И?
— И тя не само носеше прозрачна нощница, но настоя да се качи на стълбата, за да ми покаже, къде да инсталирам лампата. — Той направи драматична пауза. — Отдолу нямаше нищо.
— Шегуваш се.
— Не. Мислех, че ще си глътна езика.
— Как не те е срам, Пол Уилард!
И двамата вдигнаха глави, когато чуха гласа на Джо-Бет. Пол силно почервеня, а Доуг подозираше, че и той имаше не по-малко виновен вид.
— Господи, Джо-Бет, защо ни стряскаш така? Можехме да получим инфаркт.
— Изненадана съм, че не си го получил по-рано, оглеждайки клиентката си по този начин. — Тя размаха пръст пред двамата. — Горката жена, да няма пари за бельо…
Пол се разтресе от смях, докато Доуг наблюдаваше как Джо-Бет изважда топката от сака със същите премерени точни движения, с които вършеше всичко. Той запази преднамерено лек тон като нейния и отговори:
— Може би трябва да й направиш някаква отстъпка в цената, за да си купи бельо преди следващото ти посещение.
— Или Пол да престане да си гълта езика и да предприеме някакви действия. — Тонът на Джо-Бет беше все така игрив, но си личеше, че нямаше предвид клиентката на Пол.
Доуг се обърна към Джо-Бет в момента, в който и тя го погледна. Двамата останаха така, втренчени един в друг, докато Пол се люлееше напред-назад между тях.
— Да, Джо-Бет, сигурно. И какво, ако реша да стана инструмент за забавления на тази жена? Какво ще кажеш за това?
Джо-Бет не се обърна, а продължи да гледа Доуг право в очите.
— Страхотно! Бирите ни пристигнаха — продължи Пол. Никаква реакция.
— Другият отбор е готов да започне.
Нито на Доуг, нито на Джо-Бет помръдна и едно мускулче.
— Хубаво. Аз, ъъъ, ще отида да инструктирам малко Емили. Струва ми се, че досега не се е сблъсквала с отбора на Тод. — Пол се отдалечи бавно с недоумяващо изражение на лицето.
— Наистина ли смяташ, че Пол трябва да оправи онази непозната жена? — попита Доуг.
— Не. Той обаче е свободен и очевидно жената го желае, но по някаква причина не може да си поиска открито.
— За разлика от теб.
— Винаги съм била пряма. Откога това те притеснява?
Доуг сви рамене. Не беше в настроение да разисква отново ултиматума й, но беше готов да й демонстрира фаталния недостатък на плана й.
— Какво точно мислиш, че се случва сега?
— Ами, мисля, че двамата излизаме и се срещаме с нови хора.
— Добре — сви отново рамене Доуг, като внимаваше да запази непукисткото си изражение.
— Какво добре?
— Добре, готов съм да започваме, ако и ти си готова. — Той не си позволи да се усмихне на смаяното й изражение. Вместо това се загледа неприкрито към задните части на Емили и плъзна поглед по тялото на блондинката, задържайки го на гърдите й. После се обърна към Джо-Бет, която явно си бе прехапала езика. — Нищо не може да се сравни с настоящето.
Докъм средата на втората игра Джо-Бет не можеше да реши кое я дразнеше повече — дали начинът, по който Емили успяваше да друса и върти при всяка възможност невероятно големия си задник, или фактът, че Доуг очевидно се наслаждаваше на шоуто.
Ако Доуг преди винаги беше забелязвал твърде очебийните прелести на Емили, то е бил достатъчно умен да го прикрива. До тази вечер. Сега явно оглавяваше фен клуба на Емили и непрекъснато подвикваше реплики от сорта „Добра стойка, Ем. Опитай се за плъзнеш топката, както ти показах.“