По средата на първата игра Доуг беше започнал да инструктира Емили. По време на почивката, когато всички присъстващи ги наблюдаваха, той я придърпа през кръста пред себе си и заедно търкулнаха топката — не веднъж, а няколко пъти. Нито корекцията на стойката й, нито словесните наставления от негова страна спомогнаха много за играта на Емили, но имаха решаващо въздействие върху Джо-Бет.
По време на третата или четвъртата игра тя започна да си представя лицето на Емили върху централната кегла. Сега всеки път, когато хващаше топка, се опитваше да уцели. Последните две топки й бяха успешни и явно не се задоволяваше с нищо по-малко от това, да събори всичките кегли с първите две топки.
Слабо казано раздразнена, Джо-Бет изчака да мине редът на Емили. На блондинката с буйните коси й трябваха два опита, за да събори пет кегли, но човек можеше да си помисли, че е спечелила професионалния шампионат заради начина, по който Доуг й се хилеше.
— Точно така, Емили! Кълна се, че си роден талант — извика той.
Емили излезе извън пътеката с тържествуваща усмивка и мина покрай Джо-Бет. Също като Мерлин Монро тя изпъчи бюст и вирна дупе, докато отиваше към Доуг.
Джо-Бет погледна ръцете си. Сви пръсти, представяйки си усещането да ги стисне около дебелия врат на Доуг. Вдигна очи, срещна многозначителния му поглед и реши, че би се задоволила с още един ягодов пай с ревен, стига в тестото да имаше малокалибрен пистолет.
На масата, където се записваха точките, Емили се усука около Доуг, като нагласи лявото му рамо между втасалите си гърди като сандвич с шунка между две филии хляб.
— Как беше, Доуги? — Гласът й беше също а ла Мерилин Монро — задъхан и подканващ.
На Джо-Бет й се доповръща.
— Идеално, Ем. Играта ти определено се подобрява.
Доуг отпусна ръката си надолу и я сложи върху задника й — онзи, който Джо-Бет искаше да рита до второ пришествие. Емили се наслаждаваше на вниманието му като котка на припек и внимателно отбягваше погледа на Джо-Бет. После Пол се приближи зад нея и нежно я обърна с лице към пътеката.
— Мисля, че сега е моментът, когато трябва да ти кажа нещо трогателно и важно, като „Да ги разбием“ или „Не позволявай да те разиграват“, но мога да измисля единствено „Дай им да разберат на тези кегли, Джо-Бет“. Този мъж не е решил на сериозно да те замени с тази напомпана руса кукла.
Джо-Бет кимна, прехапа устни и се съсредоточи върху кеглите. Представяше си прегърнатите Доуг и Емили върху централната кегла, голямата му ръка върху пищния й задник.
Беше десетият рунд. Ако събореше всички кегли с първата топка, имаше голям шанс да направи двеста точки. Дори да ги събореше с две топки, пак щеше да спечели.
Джо-Бет се изключи за околния свят. Отпусна топката близо до земята, докато се приближаваше към пътеката, после я пусна във въздуха. Топката се завъртя лудо към центъра на пътеката и удари централната кегла. Останалите се разхвърчаха, удряйки се една в друга и паднаха. Когато всичко утихна, само десетата кегла стоеше изправена.
— Уха, Джо-Бет! Браво на теб, момиче. Продължавай в същия дух.
Един поглед върху съотборниците й показа, че Пол направо танцуваше от вълнение, докато Доуг продължаваше да се прави на шунка между филиите на Емили.
— Ей, Джо-Бет. Тази вечер си огън! — Тод Милър, капитанът на другия отбор, повдигна вежди, но ръката на Доуг все още лежеше върху трътката на Емили.
— Не ме разсейвай сега, Тод. На десетата кегла й е време.
Тонът на Джо-Бет беше шеговит, а усмивката й широка, но цялото лице я болеше. Усилието да държи мускулите на устата си в усмивка, когато те искаха да се отпуснат надолу, и дори да заплаче, започваше да й личи. Чувстваше как сълзите й напират и примигна няколко пъти, за да ги спре.
Джо-Бет вдигна топката до гърдите си, застина за миг, после зае удобна позиция. С прикован към самотната кегла поглед, тя пристъпи напред с десния крак и се приготви. След три бързи стъпки напред, тя замахна с ръка и освободи топката. Около нея настъпи тишина, когато топката първоначално тръгна надясно, мина по ръба отстрани, после се плъзна наляво. Мина на косъм от кеглата и тя чу как всички ахнаха, когато кеглата се заклати, но остана на място както й се стори, цяла вечност.
— Мамка му!
Джо-Бет се загледа невярващо в самотната кегла, която все още се полюляваше подигравателно. Стоеше си там, твърде упорита, за да падне, докато накрая, механичната ръка се спусна и я помете.
Разговорите се възобновиха, а Пол се приближи и я потупа по рамото.
— Сто деветдесет и пет точки са достоен резултат, нали знаеш? Искаш ли аз да бия Доуг вместо теб?