Беше толкова близо, че предвкусваше победата. Толкова близо, колкото бе и с Доуг. „Близо — обичаше да казва баща й, — но не достатъчно.“
Тя се усмихна вяло на Пол и поклати глава.
— Благодаря, но ако ти позволя да го направиш сега, няма да има какво повече да очаквам.
Джо-Бет напусна пътеката и отиде до масата.
— Почти успя, Джо-Бет. — Гласът на Емили беше загубил от тембъра на Мерилин Монро и тя изглеждаше леко притеснена.
Доуг хвана погледа й и го задържа.
— Тази вечер играеш наистина много добре.
— Благодаря. Твоята игра също е много добра.
Той сви рамене, а от движението месестото му рамо се плъзна нагоре-надолу между гърдите на Емили.
— Ти определи правилата. Аз само ги спазвам.
— Виждам.
Какво можеше да каже? „Свали си ръцете от мацката или аз… какво?“ Вече беше размазала пай в лицето му. Трябваше ли да се унижи напълно, като започне женски бой на пътеката за боулинг?
Да каже на Доуг да си намери някоя беше едно, но да го гледа — съвсем друго. Фактът, че беше избрал Емили, за да парадира с нея, правеше положението несравнимо по-лошо. Огънят, който я бе поддържал на крак цяла вечер, се бе превърнал в студено лепкаво чувство на ужас.
— Отивам в дамската тоалетна. Ще се върна преди последната игра, но помислете за заместник за следващата седмица.
— Идвам с теб. — Емили се наведе, за да вземе чантата си и махна ръката на Доуг от пазвата си. — Трябва да си напудря носа.
Двете изминаха разстоянието до тоалетната в мълчание, но щом влязоха вътре, Емили спря с ръка Джо-Бет.
— Приключила ли си с Доуг, Джо-Бет?
Тя събра смелост да погледне Емили право в очите. Видя блясъка в тях, забеляза руменината по страните на блондинката — и всичко това, предизвикано от мъжа, за който искаше да се омъжи. Не желаеше да се замисля за Емили или за която и да е друга жена, канеща се да заеме мястото й.
Джо-Бет изпъна рамене. Освободи се от ръката на другата жена и се насили да покаже някакво отношение.
— Той не е като огризките по масите, Емили. Нямам намерение да го опаковам и да го пратя у вас, ако за това питаш.
— Знаеш какво имам предвид. Питам те дали си приключила с него. Свободен ли е този мъж?
Джо-Бет затвори за миг очи, ужасена от думите, които се канеше да изрече. Ако имаше и най-малката идея как да спре това, което бе започнала, или да се отдалечи от ръба, на който бе стъпила, щеше да го направи. Но вече гледаше към движението долу и бе дошло време за последния скок.
— Той не е мой, за да ти го дам, Бмили. Доуг Ролинс има свой собствен мозък и воля — за които май съм се заблуждавала, че функционират както трябва. Ако искаш да се пробваш с него, давай. Мисля, че направих каквото можах.
13
— Слушате „Лив на живо“. Днес е четвъртък сутринта, четвъртият ми ден в плен и аз все още ритам. Най-хубавото е, че даренията от храни продължават да валят. — Оливия пусна силно звуковия ефект от ръкопляскания, стана и се поклони пред камерата. — Продължаваме, дами.
Като зае мястото си, тя понижи глас и се опита да даде тон за останалата част от предаването.
— Досега сутринта беше много интересна, получих много обаждания, но ми се струва, че отделихме достатъчно време на Мат Рансъм. Хайде да продължим напред, става ли? Тук съм, за да разговаряме за вас — споделете вашите мисли, вашите проблеми. Продължавайте да ми звъните.
Оливия провери името на следващия слушател на монитора.
— Здрасти, Мишел.
— Здравейте, доктор Мур.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Всъщност, малко съм загрижена за Матю Рансъм.
— Но Мишел, не мислиш ли…
— Мисля, че има нужда от една от моите визитки.
Оливия въздъхна:
— Защо?
— Защото разбрах, че е бил зашеметен.
— Мисля, че искаш да кажеш „в безсъзнание“. Вече беше зашеметен, преди да изпадне в безсъзнание. — Даян пусна предварително записан смях, а Оливия добави звуков ефект като за начало на цирково представление. — Беше в безсъзнание за около минута-две. Сигурна съм, че е добре.
— Понякога хората изглеждат все едно, че нищо им няма, но всъщност не е така. Могат да се получат забавени реакции и дълготрайни увреждания. Бих препоръчала пълен преглед. Вероятно не е лошо да му се направи и рентгеново изследване.
— Предполагам, че би искала лично да извършиш прегледа?
— Не, но имаме хора, които могат да го направят. Аз работя в „Брат, Мериуедър и Ходжсън“. Адвокатската ни кантора се занимава с индивидуални искове при наранявания.
— Дообре… — Оливия я прекъсна, без да се замисли. — Много ти благодаря за загрижеността. Ще се погрижа да предам предложението ти.