Тя успя да се сдържи да не завърши с „когато адът замръзне“ и се задоволи да напише язвителна бележка на Даян, която се предполагаше, че пресява обажданията. После включи другата линия.
— В ефир си, Аманда. Какво мога да направя за теб?
— Извинете, но искам само да попитам за Мат Рансъм, доктор О. Когато влязох в сайта той лежеше на пода явно на косъм от смъртта.
— Така става, когато си тикаш лицето в крака на някого. — Оливия трябваше да потисне усмивката си при спомена за случката.
— Той добре ли е? Не изглежда ли някак особено?
— Не повече от обичайното. — Оливия изимитира няколко джазови движения, но не си направи труда да пусне звуков ефект. Господи, вече й омръзна да говори за Мат.
— Работата е там, че съм медицинска сестра и мога да ви кажа, че всеки удар в лицето или главата е повод за притеснение.
— Не бих се притеснявала за Мат Рансъм. Досаден е точно толкова, колкото и преди — което ме навежда на мисълта, че можем да изключим трайно мозъчно увреждане.
— Добре. Днес съм дежурна в „Сейнт Джо“ и съм на разположение в случай на нужда.
— Господи, Аманда, да не би да предлагаш помощ на врага? Има строги глоби за това.
— Като храненето с домашно приготвени ястия и гледането на сериали?
— Ами, аз…
— Или за целувка от ергена на годината на Атланта? Сигурно не ви е било леко.
— Чакай малко.
— В случай, че не сте забелязали, доктор О, не са ви затворили за една седмица с Ханибал Лектър. Половината сестри от моята смяна биха дали мило и драго да са на ваше място.
— И аз бих дала цяло състояние, за да им го отстъпя. — Оливия прекъсна разговора и прегледа набързо списъка с чакащи включване слушателки. Повечето се интересуваха от Мат Рансъм по един или друг начин. Изглежда, никоя нямаше проблем за обсъждане. Освен самата Оливия… което означаваше, че трябва да обсъжда единствения човек, за когото не искаше да говори.
Оливия замълча малко, като изключи всички обаждания, освен едно, което нямаше за основна тема „Мат Рансъм“. Според компютърния екран жена на име Ребека чакаше да обсъди… боксов мач?
Оливия се взря в монитора, опитвайки се да разбере какво означаваха думите, написани от Даян, но „боксер“, „шорти“ и „обзалагане“ не изясняваха проблема на слушателката.
Имаше кошмарното подозрение, че Мат Рансъм беше започнал да й влияе. Твърде лесно губеше самообладание и бързо се отказваше от хора, търсещи съвета й, които с нищо не бяха заслужили отношението й — дори когато обаждането беше свързано с настоящия й съквартирант и тази нелепа промоция.
— Добре, Ребека от Атланта чака да я включим. Ако имате проблем, който искате да обсъдим или храна, която искате да дарите, започнете да набирате сега. Времето ни почти изтича.
Оливия се облегна назад и скръсти ръце на масата. Беше готова да използва всичките си професионални умения. Например по някой сочен любовен проблем, който да обърне хода на разговора и да разпали слушателите.
— Здравей, Ребека. В ефир си.
В ефира прозвуча гласът на двайсет и няколко годишна жена.
— Привет, доктор О. Как сте тази сутрин?
— Вече по-добре, благодаря. Готова съм да се заловя за работа. Кажи ми какъв е проблемът.
— Ами, не съм сигурна как да задам въпроса си.
Оливия погледна още веднъж думите, които Даят бе използвала, за да представи обаждането на Ребека.
— Да не е свързан с приятеля ти, боксьора?
— Приятелят ми какво?
— Приятелят ти не е ли боксьор?
— Моля?
— Продуцентката ми е отбелязала, че въпросът ти е за боксьор. Да не би да работиш в боксова зала?
За момент настана тишина. После Ребека започна да се кикоти. Отначало смехът беше въздържан, но бързо премина в хълцане и смях до сълзи. Когато се поуспокои, за да може да говори, в гласа й все още се долавяше смях.
— Не знам откъде се взе това с бокса, доктор Мур. Честно! Дори нямам приятел.
Стомахът на Оливия се сви. Също като адвокат, който задава въпрос на свидетеля, без да знае предварително отговора, тя си бе направила изводи за слушателката, които всеки момент щяха да я обърнат срещу…
— Въпросът ми е за бельото. Нали разбирате, боксерки или слипове? Обзаложих се с една приятелка, че знаете какво бельо носи Мат Рансъм. Той е такова невероятно парче.
Оливия затвори примирено очи. Тя беше квалифициран психотерапевт. Трябваха й години, за да получи докторска степен, да си спечели клиенти и да си създаде име. А сега всичко се свеждаше до въпроса с какво Мат Рансъм си покрива задните части.
— Хайде, доктор О. Кое от двете? Приятелката ми Мелъди се басира, че той носи копринени боксерки. Обаче на мен ми прилича на мъж, който си пада по слипове.