Мат завари Оливия, седнала на канапето, стиснала дистанционното, правейки се, че не гледа „Окръжна болница“. На скута й имаше дебел зелен учебник по психология, а върху коляното й — жълт тефтер, но погледът й бе вторачен в телевизионния екран.
Той се отпусна на канапето до нея.
Явно изненадана, тя понечи да изключи телевизора, но ръката му я спря.
— Съмнявам се, че в този учебник по психология има правило да не се наслаждаваш на сериалите. Очевидно ти е интересно, така че защо се криеш зад тези неща?
Той издърпа книгата от скута й, сложи жълтия бележник отгоре и ги постави на масичката за кафе.
— Кой ще ме възприеме на сериозно, ако прекарвам половината си ден в обсъждане на предпочитаното от теб бельо, а другата половина във въздишки по сериали?
— От няколко дни си затворена в този апартамент само с мен заради тази дяволска рекламна кампания. Така или иначе никой няма да те вземе на сериозно. Защо не се отпуснеш и не се позабавляваш?
— Винаги имаш готов отговор, нали? Не искам да се забавлявам и нямам желание да се отпускам повече от това. Харесвам се такава, каквато съм. Това ми позволява да си върша работата, да постигам целите си и да поддържам определено ниво на самоуважение. Ти може и да си в състояние да провалиш идеята за предаване, насочено към конкретна група, но моите слушатели имат ясни очаквания.
Тя се обърна с лице към него, когато започна тирадата си, но към края й Мат забеляза, че с периферното си зрение се опитва да следи екрана на телевизора. Хвана с две ръце главата й и я обърна към телевизора.
— Признай си! Станало ти е интересно и сега искаш да видиш какво ще се случи.
— Не съм пристрастена към някаква глупава програма. Почти не разбирам какво става.
— Да бе! — Той се облегна на възглавничките, качи крака на малката масичка и опъна едната си ръка на облегалката на дивана. — Е, какво пропуснах?
— Никога не се отказваш, нали? — тъжно се засмя Оливия. — Добре, един, когото всички търсят, си лежи гол в леглото, докато една, чието име не знам, се грижи за нуждите му. Съпругата му току-що откри окървавеното му дипломатическо куфарче в гроба на друга жена, но всъщност не разбирам какво означава това. Единственото, което със сигурност знам, е, че тя — Оливия посочи към жената, навела се над легналия гол мъж — не е това, за което се представя.
— Основно правило в жанра. Това му е забавното. Трябва ти време, докато разбереш кой какъв е. Затова интригата се развива бавно. Виждаш ли този тип? Той е беглец.
— Беглец? От правосъдието?
— Да. — Сцената се смени. — А този тип е алкохолик, но се опитва да спечели попечителство над сина си.
— Мили Боже!
— Понякога става много заплетено.
Пуснаха рекламите и Мат зачака смяна на канала, но това не стана.
— Не искаш ли да видиш какво има по другите програми?
— Хмм?
— Дистанционното е в теб. Няма ли да провериш другите канали? Може би ще хванеш малко от „Пътеводна светлина“ по Си Би Ес. Или няколко удара на „Брейвс“. Мисля, че днес играят с „Метс“.
— „Окръжна болница“ продължава само след няколко минутки. Защо да си правя труда?
В продължение на две минути и половина гледаха реклама на прах за пране, последвана от реклама за дамски превръзки. Когато се чуха началните нотки на рекламата за котешка храна, той не издържа:
— Нарочно ли го правиш?
— Какво?
— Да ме измъчваш.
— Да те измъчвам? Аз само си седя.
— Именно. Връщаш си заради бельото от „Виктория Сикрет“, нали?
Оливия поклати глава.
— Заради телешкото с марсала, което ядох пред теб?
— Разбира се, че не.
— Ксена, принцесата воин?
— Не мислиш ли, че го приемаш твърде навътре?
— Да не би да е, задето се обзаложих с Бен, че ще вдигнеш скандал още първия път, когато оставя капака на тоалетната чиния вдигнат?
— Заложил си пари?!
Мат протегна ръка.
— Дай ми дистанционното или ще ме принудиш да покажа на слушателките ти точно какво бельо съм обул днес.
Оливия го погледна все едно току-що му бе пораснала втора глава.
— Виж, просто ми дай дистанционното и ще ти покажа как се работи с него.
— Ще ме учиш как да използвам дистанционно?
— Да се надяваме, че ще завърши по-добре, отколкото урокът по бокс. Използвала ли си дистанционното, за да сърфираш?
— Това е нелепо.
— Дай го насам.
След кратко колебание, тя отстъпи.
— Добре. Първо, дистанционното е, за да бъде използвано. Какъв е смисълът от толкова много канали, ако не можеш да видиш какво дават по тях във всеки един момент?
— Добре.
— Добре. Държиш го свободно с водещата си ръка. При мен е дясната, но става и с лявата. Просто го слагаш в дланта си, за да можеш да натискаш копчетата с палец.