Когато се приближи, Мат вдигна очи и се усмихна лениво.
— Идваш тъкмо навреме.
Пулсът й заби по-силно при звука на гласа му — не съвсем желана реакция за жена, която се нуждаеше от спокойни води. Когато отново се приведе над дъската за рязане, тя използва възможността да го понаблюдава. Погледът й се плъзна по гъстата тъмна коса, прошарена тук-там, надолу по изпъкналите скули и четвъртитата брадичка. Имаше широки рамене, мускулести ръце, които майсторски и уверено си служеха с ножа.
Беше цяло удоволствие да гледаш Мат Рансъм. Но докато го наблюдаваше как разрязва един злочест домат, Оливия си призна, че външния му вид на холивудска звезда беше само част от привлекателността му.
Привличаше я непринудената му самоувереност и остър ум, който подхранваше хапливото му чувство за хумор. Караше я да се смее и да подскача от негодувание. И макар че често я изкарваше извън нерви, никога не я отегчаваше.
— Ще стоиш там и само ще зяпаш или ще дойдеш да сложиш масата?
Той добави нарязания домат към останалите съставки в голяма дървена купа и сипа отгоре олио и оцет.
Оливия вдъхна богатия аромат, който се излъчваше от тенджерата на печката.
— Спагети ли ще вечеряме?
— Да. Обичаш ли италианската кухня?
— Няма нещо италианско, което да не харесвам.
— Умна жена.
Той заобиколи плота, за да напълни две чаши с тъмночервено вино, а сърцето на Оливия направи двойно салто в гърдите.
Преструвайки се на безразлична, Оливия отиде до чекмеджето с приборите. Опитваше се да създаде дистанция в ограниченото пространство, с което разполагаше, но се залепи до плота само за да открие, че отварянето на чекмеджето я поставяше директно на пътя на Мат.
— Извини ме — протегна се Мат през нея, за да провери къкрещия на котлона сос.
Оливия задържа дъха си, когато предната част на тялото му докосна задните й части.
— Боже, чувствам се като сардина в консерва.
— Напротив. — В очите му проблесна весела искрица и трапчинките му се показаха. Той вдигна ръце нагоре в знак на извинение, докато се разминаваха, но нямаше вид да съжалява особено. — Можеш ли да ми подадеш една чиния?
Оливия му даде едната от двете извадени и проследи как той я напълни с купчина спагети, а в центъра сипа от соса с месо. Когато понечи да вземе чесновия хляб, увит във фолио, пръстът му се докосна до все още горещата дюза на котлона.
— Проклятие!
— Добре ли си?
— Нищо ми няма.
С бързи и премерени движения той изключи печката и лапна пръста си.
— Да го намажа ли с олио?
Напуши я смях от изненаданото му изражение.
— Пръстът ти, Мат. Да го намажа ли с олио?
— О — разочаровано погледна той. — Пръстът ми си е добре.
— Сега казваш така, но утре сутрин ще завалят обаждания от адвокати и сестри. Позволи ми да погледна.
— Пръстът ми си е съвсем добре.
Нямаше вид на измъчван от болка, но гласът му звучеше леко напрегнат.
Достатъчно заинтригувана от реакцията му, за да престане да се тревожи за собствената си, тя го последва до хладилника, откъдето Мат извади буца пармезан и се спря едва когато, лавирайки на заден ход, задните му части се притиснаха до нея.
И двамата замръзнаха.
Щеше да е комично, ако сърцето й не биеше толкова силно. Мат се обърна с лице срещу нея — което не забави сърцебиенето й и на йота, — после се протегна, за да остави сиренето на плота, като я приклещи леко между ръцете си.
Притисната от гърдите му до стената, тя усети дъха му. И когато отпусна ръце надолу, за да я хване отзад и да я привлече плътно към себе си, тя усети силното туптене на неговото сърце до своето.
Нервните й окончания зазвъняха, когато прошепна в ухото й:
— Пръстът ми е добре, но някои други части имат нужда от внимание.
Оливия облиза устни, но в устата й бе твърде сухо, за да преглътне. Нещо твърдо и настойчиво бе изникнало помежду им.
— Не думай.
Мат зарови лице в шията й и захапа меката част на ухото й.
— Влюбих се в идеята за олиото, Ливи. Защо не зарежем вечерята за известно време и не се оттеглим в стаята ми, за да ми окажеш първа помощ?
Оливия преглътна.
— Можем да седнем на масата, да си изядем спагетите и да продължим този маскарад. Или може да пропуснем вечерята и да се заловим направо с десерта.
Погледът му не оставяше съмнение кой кого щеше да консумира.
Желанието прониза тялото й, когато погледна Мат в очите и се опита да проумее въздействието му върху себе си. Можеха да я затворят в стая с бившия й съпруг, наполовина колкото тази и нямаше да има проблем да избегне интимността помежду им. Бидейки на една и съща планета с Мат обаче, тя ставаше наложителна.