— Станал си изкусен готвач на тринайсет?!
Развеселен, Мат се засмя.
— Едва ли. Имах леля, която за една Коледа подари на мен и на сестра ми готварска книга за деца. Научихме се как да правим питка с месо и картофено пюре — много си вървяха със задушено свинско — такива неща. Редувахме се.
— Не готвеше така, докато бяхме заедно в Чикаго. Откъде си научил тези завързани ястия?
— От телевизията.
— А, не го спомена по време на урока по използване на дистанционното. Значи гледаш и…
— Джулия Чайлд, когато имаше кулинарно шоу. Марио Батали, Пол Прудам, Емерил, Джъстин Уилсън, преди да почине, почти всички, които се подвизаваха в кухня и даваха вид, че знаят какво правят.
— Наистина си пълен с изненади.
— О, аз съм един загадъчен мъж — облегна се на стола си той и я загледа изпитателно, тя него — също. Усмивката му бе малко по-безгрижна, а погледът — по-доверчив.
Мат стана от масата и занесе чиниите в мивката, а отстрани подреди мръсните тенджери и тигани.
— Оценявам заинтересоваността ти към миналото ми и всичко останало. Следващия път, когато ми се прииска да разровя кирливите ризи на семейство Рансъм, първо на теб ще кажа.
Той се върна до масата, помогна й кавалерски със стола и я съпроводи до кухнята.
— Междувременно можеш да се заемеш с тези чинии. Аз трябва да се подготвя за предаването.
От мястото си в контролната зала на Ти Ел Кей Чарлс Кранкоуър гледаше как Оливия Мур мие чинии. Изглеждаше почти също толкова добре отзад, колкото и отпред. Освен това му бе интересно да наблюдава колко всеотдайно се бе посветила на измиването на тенджерите и тиганите.
Погледът му се прехвърли на Мат Рансъм, който също наблюдаваше докторката, въпреки че се преструваше на погълнат от материала пред себе си. След като няколко дни наблюдава напредъка му, Чарлс трябваше да признае, че влиянието му над жените никак не беше преувеличено.
Доктор Мур може и да не ядеше още от ръката на съквартиранта си, но се хранеше на една маса с него и явно й харесваше. Езикът на тялото й и начинът, по който се гледаха, когато си мислеха, че другият не забелязва, бяха основната причина, която накара Чарлс да отиде в „Личен състав“, за да проучи биографиите на Мат и Оливия. Там откри нещо пикантно, което досега не беше известно: Оливия Мур беше карала стажа си в същата радиостанция в Чикаго, където Мат Рансъм бе водил следобедния блок. И въпреки словесните препирни напоследък и борбата за надмощие, никой от двамата дори не го бе споменал.
Чарлс още не беше сигурен как да използва тази информация за собствена облага или в полза на радиостанцията, но оцени значимостта на пропуска. Ако прекараното време заедно в Чикаго не означаваше нищо за тях, целият свят вече щеше да е научил.
Видя целувката им на канапето и начина, по който се докосваха уж случайно в кухнята. Докато се настаняваше, за да гледа вечерното предаване, Чарлс се опита да си представи какво освен секс, можеха да имат помежду си двама души, толкова различни като характери. Той кръстоса дългите си крака, за да се настани по-удобно на тесния стол и си напомни, че хубавите неща се случват на хората, които умеят да чакат.
Мат се отпусна назад на стола и освободи място на пулта, за да качи краката си. Липсваше му баскетболният кош в студиото и свободата да се разхожда, без някой да наблюдава всяко негово движение. И въпреки че никога нямаше да си го признае, би дал колкото пари му поискат за пет минути извън твърде тесния апартамент.
Вечерята с Оливия не му излизаше от главата, както и безпрецедентният разговор за Адам и смъртта му. Обикновено не говореше с никого на тази тема и не бе въодушевен от лекотата, с която Оливия измъкна подробностите от него. Нито за това, колко по-добре се бе почувствал след това. Оливия си имаше начин да заобиколи защитата му, което беше твърде обезпокоително.
Доуг Ролинс чакаше на телефона да го включат, за да говори отново за провалената си връзка и неспособността си да продължи живота си по-нататък без Джо-Бет. Мат поклати глава с отвращение. Да забравиш и да продължиш, бе негов специалитет. Всъщност той можеше да си опакова нещата и да поеме по нов път по-бързо, отколкото някои мъже можеха да доядат кюфтето и пържените си картофки. Както при повечето начинания, всичко опираше да практиката.
— Здрасти, Мат.
— Здрасти, Доуг. Как вървят нещата?
— Добре, предполагам. Искам обаче да ти задам един въпрос.
— В такъв случай вероятно знам отговора. Но не забравяй, че не съм ти нито училищният психолог в гимназията, нито „Скъпата Аби“. Мога да говоря само за типично мъжки работи.