Той я загледа в очакване и овчата му кожа започна да се смъква, но Оливия се зае да потърси социално приемлив отговор, напук на чувствата, които напираха у нея.
— Ами — реши да поувърта тя, — ако има нещо, което съм научила от слушателите си, то е, че няма граници за нещата, които жените намират за привлекателни у мъжете.
— Значи, вие не намирате водещия на „Мъжки разговор“ за привлекателен?
За нещастие само на сляпа жена би й било простено да нарече Мат Рансъм непривлекателен. Оливия се стараеше да запази самообладание, докато мозъкът й се опитваше да изрови първоначалното й впечатление от Мат преди години в Зет Ен Ей. И тогава, и сега той изглеждаше красив като кинозвезда. Всъщност поразително приличаше на Джордж Клуни. Макар че бе по-висок и по-широкоплещест, Рансъм имаше същата прошарена на слепоочията тъмна коса и същите кафяви очи под гъсти тъмни вежди, както и същата идеално изсечена мъжествена брадичка.
За себе си Оливия го намираше за прекалено красив, твърде злостен, твърде егоистичен… твърде… въобще изобщо. Преди осем години в Чикаго той бе сринал със земята всичките й романтични илюзии, но сега едва ли бе времето и мястото да го споделя.
— Не съм казала подобно нещо.
— Мислите ли, че заслужава титлата „Ерген на годината“?
Оливия отпи глътка вода. Рансъм беше трийсет и шест годишен с манталитет на двайсетгодишен и не би разпознал повика за сериозна връзка дори да го ухапе по…
Оливия вдигна очи, забеляза вълчия блясък в очите на репортера и разбра как се е чувствала Червената шапчица, макар и във въображението на Шарл Перо.
— Не мога да се сетя за някой, който повече да заслужава тази титла. Господин Рансъм внася изцяло нов смисъл в определението за ерген.
— Ами заядливите забележки, които си разменяте задочно в ефир и в интервютата? Какъв е проблемът между вас двамата?
Тя вирна глава и погледна снизходително репортера.
„Искаш да кажеш, освен факта, че аз съм психоаналитик със стаж, който се занимава с междуличностни проблеми, слагащи отпечатък върху живота на слушателите ми, а той е новоизлюпен демагог, който дълбае в наболели проблеми като например, защо жените не разбират от футбол?“
„Или пък какво ще кажеш за факта, че работата на едно и също място с него разравя спомени, които осем години се мъчех да погреба, а днес научих, че един от двамата е на път да измести другия от Ти Ел Кей?“
Оливия успя да докара усмивка на лицето си.
— Просто малко заяждане в ефир. Предаването на господин Рансъм привлича голяма мъжка аудитория, а моята е предимно дамска. Понякога е здравословно да си разменим по някоя и друга… закачка. Това нищо не значи.
Репортерът се ухили и свали ликуващо каквото бе останало от овчата си маскировка.
— Значи не ви притеснява статията, в която той ви определя като… — прегледа бележките си вълкът — „метежник във войната между половете“?
Оливия пъхна в устата си последното залче хляб и едва не се задави. Сдъвка го внимателно, преди да отговори:
— Е, бях изненадана, че Рансъм призна, че се води война, когато неговата армия търпи такива тежки загуби. Още повече съм изненадана, че мъж, който не крие, че често посещава барове, кръстени на части от женската физика, знае значението на думата „метежник“.
— И не сте разстроена, че водещият на „Мъжки разговор“ ви нарече „Радостоубийца на годината“? Или че цели двайсет минути в снощното му предаване бяха отделени за облози със слущателите за това, откога не сте правила секс?
Оливия почувства как челюстта й увисна при последната обида. Престори се, че бърше със салфетката ъгълчето на устата си и си напомни, че някои въпроси не заслужават да бъдат удостоявани с отговор. Откакто подписа договор с Ти Ел Кей преди десет месеца, тя много внимаваше да поддържа с Мат чисто професионални отношения, но „Ергенът на годината“ явно не мислеше така.
— Искате ли да опровергаете твърденията на Мат Рансъм или на неговите слушатели?
Оливия продължи да дъвче бавно. Неотдавна един журналист я бе помолил да обобщи с около пет думи най-големите пречки за щастието на жените и тя предизвика сензация, като ги определи само с една: „Мъжете.“
После премисли отговора си и добави: „Сексът.“ Тези две теми и готовността й да ги обсъжда в ефир покачиха много рейтинга на предаването.
Оливия нямаше намерение да се остави да бъде подведена да каже нещо, за което после да съжалява, нито възнамеряваше да допусне Мат Рансъм да я съсипе повторно — този път не лично, а професионално. Ако запазеше самообладание, щеше да излезе от това интервю с ненакърнено достойнство и дори с предимство в задаващата се битка.