— Благодаря, Норийн. Оценявам жеста ти.
— Надявам се да се чувстваш по същия начин, когато Джо-Бет приключи с теб — поклати глава тя. — Не знам каква муха е влязла в главата на това момиче, но напоследък каквото й е на душата, това й е на устата.
— Така ли?
Джо-Бет и преди не беше от типа жени, на които им викат срамежлива мимоза, но същото така не беше и жена, която хвърля пайове в лицето на мъжете. Дори когато боледуването на родителите й и грижите й по тях я притискаха, винаги беше с висок дух, винаги се опитваше да гледа на нещата откъм добрата им страна.
Той прегледа менюто, въпреки че хиляди пъти се бе хранил в „Магнолия“. Когато вдигна очи, Джо-Бет стоеше пред него с тефтер в ръка и дежурна усмивка. Обикновено дружелюбните й сиви очи този път гледаха малко студено.
— Какво ще обичаш?
— Искам само да поговорим, Джо-Бет.
— Заемаш мястото — кимна тя към входа, където няколко клиенти се оглеждаха за свободно място. — Хората чакат на опашка, за да седнат.
— Исках само да ти обясня за онова с Емили. Нали разбираш, че само се опитвах да…
— Не е моя работа с кого си прекарваш времето и защо. Поръчвай или освобождавай масата, Доуг.
— Добре тогава. Ще започна с чаша подсладен чай.
— И? — Джо-Бет продължаваше да стои в очакване с молив в ръка.
— Каза ми, че трябва да поръчам и аз поръчах. Да не би да има минимум? — погледна я невинно той.
Тя мушна молива зад ухото си и понечи да вземе менюто, но той го дръпна.
— Мисля, че ще ми трябва. Ще поостана тук и може да искам да поръчам още нещо.
— Хубаво — обърна се тя и направи няколко крачки към бара, грабна една кана с чай и се върна, за да му налее.
Доуг я наблюдаваше как налива кехлибарената течност.
— Знаеш ли какво, сега като си помислих, май ще си поръчам нещо за ядене. Какъв е специалитетът днес?
Джо-Бет стисна устни в невъзможно тънка линия и Доуг се почуди как ще процеди думите през тях.
— Имаме пържено пиле, пържен бифтек, дроб и лук. Сервират се с картофено пюре и сос грейви плюс два вида зеленчуци по избор.
Джо-Бет измъкна отново молива иззад ухото си и се подготви да записва.
— Какво ще бъде?
— Мисля да започна със салата. О, и малко царевичен хляб. Може да поръчам основното ястие по-късно.
— Добре. — Джо-Бет се завъртя на пети и си тръгна.
Доуг я наблюдаваше как обслужва масите, без да пропуска възможността да следи всяко нейно движение, докато работи. Тя беше дребна и добре сложена с много интересни извивки, на които бе отделял часове в изследване. Гледаше наперената й усмивка, с която дари възрастното семейство Маколи и чу как смехът й се разнесе в салона, докато приемаше поръчката на други клиенти. В нея имаше толкова много живец и ентусиазъм, но очевидно никакво желание да ги сподели с него в момента.
Доуг отпи голяма глътка от чая и се замисли как целият му живот беше опустял, откакто тя се изнесе. Нищо вече не беше същото.
Джо-Бет сервира салатата му и плъзна към средата на масата панер с царевичен хляб, а до него купичка с масло. След миг вече щеше да е изчезнала.
— Ники и момчетата ме помолиха да те поздравя — изстреля бързо той.
— О. — Тъкмо беше понечила да се отдалечи, но се спря при споменаването на градския бейзболен отбор, чийто треньор беше Доуг. — Тренирахте ли?
— Да. Потренирахме на батерската клетка около час, а вчера следобед играхме приятелски мач с отбора на Рон Паркър.
— Как завърши мачът?
— Разбиха ни. Сравниха ни със земята.
Джо-Бет се усмихна. Фактът, че очевидно искаше да потисне усмивката си, я направи още по-сладка.
— Джамал отбеляза ли точка?
— Почти. Просто не мога да убедя хлапето да спазва инструкциите ми.
Тя отново се усмихна и погледът й се стопли с няколко градуса.
— Обзалагам се, че съжалява, че треньорът му е играл за „Орлите“ вместо за „Брейвс“. Взе ли си подложката за коляното, която ти купих, за да коленичиш в неговата зона на удар?
Доуг поздрави себе си, че намери тема, която да прикове вниманието на Джо-Бет. Неофициална майка на отбора и запалянко номер едно, Джо-Бет рядко пропускаше игра на „Фулър Парк Торнадос“.
— Момчето има около трийсетсантиметрова зона на удар. Той е като теб, Джо-Бет, дребен и наперен. Харесвам тези качества у една жена.
— Хмм. Не изглеждаше да имаш проблем с едри и руси онзи ден вечерта.
С това се сложи край на затоплянето на отношенията и Джо-Бет се завъртя да си ходи.
Коленете на Доуг може и да не бяха наред, но с рефлексите беше добре. Ръката му светкавично се обви около кръста й и я завъртя с лице към него.