— Знаеш, че само исках да те накарам да ревнуваш.
Тя вирна брадичка и го изчака мълчаливо да продължи.
— Естествено, ти не се върза. Иначе нямаше да ни оставиш живи.
Джо-Бет потропа нетърпеливо с крак, но Доуг знаеше, че бе привлякъл вниманието й.
— По дяволите, Джо-Бет! Не се интересувам от Емили, нито от която и да било друга. Знаеш го, нали?
— Хмм — беше всичко, което промърмори тя, но си личеше, че й стана приятно. Тя се отскубна и отиде на съседната маса, но движенията й бяха забележимо по-отпуснати, а раменете й не изглеждаха толкова сковани.
Той взе една питка от топлия царевичен хляб, разчупи я на две и я намаза обилно с масло. Докато дъвчеше от салатата, отвори менюто пред себе си и започна да разглежда възможностите. Добре, че днес не беше ял. Ако имаше намерение да седи на масата до затваряне на заведението, чакаше го дяволски много храна за поглъщане.
Мат се движеше из кухнята, подготвяйки празничното угощение за рождения ден на Оливия, докато тя се бе изтегнала на дивана. Цупи се около час и нещо след предаването си, но накрая се присъедини към него, за да гледа „Всички мои деца“, „Един живот“ и „Окръжна болница“, с което покачи рекордно рейтинга на Ей Би Си.
— Харесвам Опра.
— Хмм? — Мат вдигна поглед от медальона от патешки гърди, който приготвяше, за да срещне нейния.
— Преди винаги вземах на подбив дневната програма на телевизията. Никога не съм имала време да гледам телевизия през деня, а водещите и гостите на токшоутата имат за задача единствено да забавляват аудиторията, нали така?
— Което те притеснява.
Тя пренебрегна заяждането му и продължи да разсъждава разпалено на глас:
— Тя обаче има сърце. Личи си, че иска да помогне на хората и да промени живота им към по-добро.
— Също като теб.
Комплиментът я изненада, сякаш Мат можеше да я наблюдава през цялото време и да не забележи, че тя бе искрено мотивирана да помага.
— Ами… да.
— Убеден съм, че приемат нови членове във фен клуба на Опра. Може би трябва да помислиш за членство.
— Дръж се сериозно.
— Не, няма. Ти си сериозна и за двама ни. Освен това днес е рожденият ти ден. От теб се иска да се забавляваш.
Мат извади от хладилника бели аспержи и започна да ги мие.
— Ако имаше избор какво да правиш днес, какво щеше да ето?
Видя как погледът й се отклони към входната врата.
— Освен да се махнеш оттук?
— Е, това определено ограничава избора.
Той я погледна похотливо и вдигна вежди за по-силен ефект.
— Има много неща, които бихме могли да правим тук.
— Вярвам ти! И колко от тях не включват свалянето на дрехи?
— О, добре. Щом ще се правиш на претенциозна.
Оливия го прониза с поглед и отново се загледа в шоуто на Опра. Наблюдавайки я, Мат със задоволство установи, че бе постигнал успех и Оливия изглеждаше много по-отпусната и спокойна. Докато преди седеше изправена, а гърбът й едва докосваше облегалката на дивана, сега се беше излегнала с дистанционното в ръка. Въпреки че не го използваше съвсем задоволително, вече не го третираше като чуждо тяло. И това не беше единствената промяна под негово въздействие.
Беше оказал влияние също на начина й на обличане. В началото на седмицата дрехите й бяха безупречно изгладени и съчетани. Днес русата й коса беше прибрана на опашка, а изпод избелелите джинси се подаваха босите й стъпала с лакирани в яркорозово нокти. На фланелката, която беше достатъчно тясна, че да очертава красиво оформените й гърди, пишеше „Лив живее на живо в Ти Ел Кей“.
Мат обходи с поглед сластните извивки, припомняйки си тежестта и усещането от тях в ръцете си, докато тялото му не започна да откликва на спомените.
За известно време работи мълчаливо, заинтригуван от интервюто на Опра с един баща, който останал вкъщи, за да отглежда четиримата си близнаци, докато жена му ходела на работа — тема, която за секунди уби ерекцията му. Докато слушаше, се хвана, че размишлява дали четиризнаците са свързани също толкова силно, колкото близнаците, или връзката им е някак по-слаба, когато е разделена на по-голям брой братя и сестри.
Собствената му връзка с Адам беше толкова силна, че скъсването й го бе парализирало за години. Дори сега някъде дълбоко в себе си чувстваше празнота и трябваше да полага големи усилия, за да защити тази уязвима точка.
Само Оливия отказваше да не закача спомените и чувството му за вина и колкото повече бъркаше в раната и не го оставяше на мира, толкова по-голяма възможност имаше да открие тази празнота дълбоко в него — нещо, което не бе позволявал да бъде видяно от друг досега.
Беше започнал да се съмнява дали може да съблазни Оливия, да я извади от равновесие, да се възползва от объркването й, без да навреди на себе си. Слабостта му към нея го тревожеше, както и възможната реакция на аудиторията му. Консултантите нямаше да разглеждат под лупа само Оливия.