На вратата се чу леко почукване.
— Как си, Ливи?
Оливия пусна кесията и седна във ваната.
— Добре.
Тя си представи реакцията на публиката, ако отвореше вратата на банята, протегнеше ръка и придърпаше Мат вътре, за да се отдаде на желанията си.
— Искаш ли още шампанско? Ще да ти сипя още, ако желаеш.
Прииска й се да извика „Напълни я догоре“, при това със съзнанието, че молбата й не се отнася до чашата. Да лежи във ваната гола, само на една врата разстояние от Мат, се отразяваше много странно на вътрешностите й. И на ума й. Това не беше добре.
— Хмм, не, благодаря. След малко излизам.
Водата се стичаше от нея, когато се изправи и се загърна с кърпата.
— Цялата съм гъбясала — оплака се гръмогласно тя. Когато той не отговори, Оливия дръпна тапата на ваната с пръстите на крака си и излезе от нея. Като отвори вратата на банята, тя надникна навън, за да се увери, че теренът е чист, и като видя, че в коридорът е пуст, притича на пръсти до спалнята.
Облече се бързо, но грижливо — вдигна отново косата си в гладък френски кок, сложи си очна линия и спирала и подчерта с руж високите си скули. После оцвети устните си с наситенорозово червило и нахлузи през глава черната рокля с набор на шията, очертаваща съблазнително извивките на тялото й.
Тъкмо се протегна към чекмеджето с бельото, когато погледът й попадна на нощното шкафче и преди изобщо да помисли, тя вече бе взела торбичката на „Виктория Сикрет“, за да се напъха в черните сатенени прашки. О-о!
Като пусна подгъва на роклята, Оливия застана пред огледалата и се завъртя, за да се огледа отзад. Външно нямаше никаква разлика. Отвън изглеждаше като спокойната и съсредоточена доктор Оливия Мур, но отвътре, под черните сатенени прашки се чувстваше секси, палава и съвсем друга личност — опасно съчетание, което едва ли щеше да работи в нейна полза.
Оливия се намръщи на трийсетгодишното си отражение. Кротостта и благоприличието щяха да я преведат през вечерта далеч по-безопасно, отколкото необузданото и невъздържано поведение и ако тя знаеше кое е добро за нея, Мат никога нямаше да заподозре какво носеше под гънките на роклята.
Щом я зърна, очите на Мат грейнаха и той подсвирна одобрително.
— Леле. Тази пяна във ваната прави чудеса.
Оливия се изчерви, като си помисли какви точно чудеса беше сътворила пяната.
— Много беше приятно, Мат. Никога не бих го направила сама.
Той изглеждаше изненадан от признанието, но после се усмихна, очевидно доволен.
— Ето, пийни си още шампанско, докато си взема душ и се преоблека. Попил съм малко повече от миризмата на вечерята, отколкото възнамерявах — погледна я дръзко и й намигна многозначително той. — Не искам да се объркаш кое да сдъвчеш първо.
Оливия му отвърна също с усмивка и се опита да не се главозамайва от начина, по който я гледаше. „Кротост и благоприличие“, повтори си тя, когато галещият плат на роклята докосна голата й кожа отзад. Устните й потръпнаха при тази мисъл.
— Отивай. Трябва ли да разбърквам нещо, докато те няма?
— Не, но можеш да пуснеш музика, ако искаш. Веднага се връщам.
— Добре. Да знаеш, че умирам от глад и не съм сигурна докога ще издържа.
„Не беше ли това самата истина?“
— Разбрано. Няма да се върна преди таймерът да се изключи, а през това време ордьоврите са на твое разположение.
Оливия отпи от шампанското и се разходи из стаята. Като махна на камерата, тя коленичи до уредбата и прегледа компакт дисковете, които Мат беше донесъл със себе си, учудена до каква степен вкусът му съвпадаше с нейния.
Снопчетата от черни балони и транспарантът „Отвъд хълма“ все още привличаха погледа й, но с малко повече усилия тя успя да съсредоточи вниманието си върху цветята. Мат беше преместил един от букетите в средата на кухненската маса, подредена за двама.
Останалата част от времето прекара, крачейки напред-назад в опити да пропъди представата как голият Мат сапунисва мускулестото си тяло в съседното помещение. Или изплаква пяната под силните струи на горещата вода. Или как прокарва кърпата по всеки сантиметър от страхотното си тяло. Олеле!
Оливия застана пред малкото огледало във фоайето и се загледа намръщено в отражението си.
— Добре. Хей, ти, повтаряй след мен — нареди си тя. — При никакви обстоятелства не докосвай готвача. Не се доближавай до него повече от необходимото. И каквото и да правиш, не прекалявай с алкохола.
Оливия взе чашата с вино и отпи още една голяма успокоителна глътка. Нервите вибрираха под кожата й и единственото нещо, което спираше треперенето, беше приемането на вино — много временно облекчение, което налагаше често повтаряне, и което провали напълно плана й да запази дистанция.