Досега беше поддържала максимално разстояние помежду им, като се има предвид теснотията, но на няколко пъти беше улавяла развеселеното изражение на Мат, за да заподозре, че той много добре знаеше колко усилия й коства да спазва това положение. Още по-зле, започваше да й става все по-трудно да помни защо точно беше толкова важно да запази дистанцията.
Вече бяха допили втората бутилка шампанско и наченали бургундското, което според Мат щеше да върви отлично с основното ястие. Като приглади ръба на роклята върху коленете си, Оливия седна с изправен гръб на високото столче и започна разговор:
— Това банички със спанак ли са?
Мат си взе едно триъгълниче от многолистното тесто и го лапна.
— Аха. Подарък за рождения ти ден от гръцкия деликатесен магазин до радиото. Всъщност много от рекаламодателите искат ефирно време точно на рождения ти ден.
— Не мога да кажа какъв е ефектът от остаряването пред такава голяма аудитория върху женското его.
— Мисли за себе си като за отлежало вино, Оливия. Ставаш по-пивка, с по-силен букет от аромати.
Странно как гласът му съвсем неочаквано можеше да придобие страстен секси тембър. Оливия вдигна чашата си, пресуши я на една глътка и почувства последвалата топлина да преминава като вълна през цялото й тяло.
— И? — настоя тя.
— Какво и?
Опитваше се да разбере в какво се криеше чарът му, но задачата беше непосилна за ума й.
— Никакви реплики? Никакви шеги за годините ми? Само „Ти си като отлежало вино“?
— Аз? Да се шегувам с възрастта ти? — усмихна се Мат. — Просто ми хрумна, че аналогията с виното е подходяща за случая. На двайсет и една години ти беше много сладка, Оливия, но и трийсетте ти отиват. — Погледът му се плъзна по нея, а тялото й реагира все едно бе прокарал пръсти по него.
В търсене на спасителен изход, Оливия все бутилката от плота и си наля още една чаша.
Омагьосана, тя наблюдаваше как големите му сръчни ръце подреждат платото с медальон от патешки гърди. Пръстите му бяха издължени и фини и за миг тя си позволи да си припомни усещането от ласките им по кожата си, които я принуждаваха да открива непознати за нея територии. Тя отпи от виното, докато го гледаше как гарнира месото с картофи и бланширани бели аспержи.
— Мили боже! — възкликна тя. — Чувствам се като в петзвезден ресторант.
— Само най-доброто за рожденицата — намигна й той и кимна към масата. — Ако донесеш виното и чашите, можем да започваме.
Оливия взе полупразната бутилка в едната си ръка и своята незнайно как празна чаша в другата. Чувстваше се чудесно и все по-комфортно от топлината, която я обгръщаше. Навършването на трийсет години изобщо не изглеждаше така травмиращо, както й се бе сторило тази сутрин.
Тя разгъна салфетката, положи я в скута си и придърпа стола по-близо до масата. Когато погледна към нея, чашата й вече беше пълна, а Мат й подаваше кошница с хлебчета.
— Добър апетит — пожелай той на френски. Тъмните му очи я гледаха топло. Много топло.
Тъй като устата й беше пресъхнала, Оливия отпи едва-едва от виното, за да може да преглътне, а когато той продължи да не сваля поглед от нея, отпи още веднъж.
— Добър апетит и на теб — успя да изрече тя.
Оливия откъсна очи от него и съсредоточи вниманието си върху чинията. Ножът й преминаваше с лекота през крехките патешки гърди и тя приближи към устата си вилицата с набучено парченце месо под погледа на Мат. Изящното съчетание от сос с порто и пушена патица завладя вкусовите й рецептори и за миг тя забрави за Мат, отдадена на усещането.
— Мммм. — Със затворени очи Оливия преглътна идеалното съчетание от аромати, наслаждавайки се на вкуса, който остана в устата й, след като преглътна хапката. — Боже, това беше много вкусно!
После отвори очи, за да го види как грейва от комплимента и не можа да не забележи как пламъкът на свещта добавя дълбочина и светлосенки към и без това поразителните форми и очертания на лицето му.
— Радвам се, че ти харесва. Винаги съм бил пристрастен към патешкото, въпреки че приготвянето му крие рискове.
— Този път със сигурност ти се е удало — отпи още една глътка от виното тя и продължи да го гледа неприкрито.
Очите му бяха с цвят на отлежало уиски, кехлибаренокафяви и бездънни. Оливия усети как коремът й се сви — което нямаше нищо общо с храносмилането — и почувства как неясният пламък се разширява до степен, в която можеше да ги погълне и двамата.