— Без коментар, доктор Мур?
Оливия остави салфетката на масата и внимателно отмести встрани чинията си. Погледна вълка право в очите и царствено повдигна едната си вежда, като заговори отчетливо и бавно заради касетофона, поставен помежду им на масата.
— Въпреки голямото ми уважение към господин Рансъм и неговото шоу — колкото и малко от неговите предавания да съм слушала, — ако някога реши да се захване с по-значими теми като реалния живот и връзките, може би бих могла да му помогна.
Козината на вълка слегна и той възпроизведе усмивка. Спря да яде, взе бележника си и започна да записва.
Оливия знаеше кога да си тръгне. Като преметна чантата си през рамо, тя благодари на домакина си за обяда, бутна стола си назад и стана. Преди да тръгне, застана с ръце на облегалката на стола, кимна към бележника и касетофона и дари репортера с най-блестящата си усмивка.
— Чувствайте се свободен да ме цитирате.
— Слушате „Мъжки разговор“, където един мъж може да се чувства като мъж. Часът е двайсет и три, денят — петък, което означава, че днешният разговор е без тема и без правила. Обадете се на телефон 1–555 — за мъжки разговор. Винаги имам мнение. Това ни е присъщо.
След като изключи микрофона си, Мат Рансъм се облегна назад на стола, опъна дългите си крака на масата пред себе си и сключи ръце зад врата си, докато чакаше да изтече петминутната рекламна пауза. В оставащия час до полунощ радиостанцията беше почти празна — точно както обичаше той.
Две минути по-късно метна минибаскетболната топка в коша, закрепен на стената, и се усмихна, когато уцели. Следващата я хвърли с лявата ръка, а по-следващата със затворели очи.
Доволен, той взе чашата с хладко кафе по-скоро по силата на навика, отколкото заради нуждата от кофеин. Мат бе нощна птица, открай време беше, и предпочиташе да работи нощем, когато всичко бе някак по-лежерно и по-небрежно.
В оставащата една минута до ефир той нахвърля няколко бележки по темата за следващото предаване в понеделник и се замисли за снощното шоу. Започна с въпроса „Защо мъжете и жените не могат да си поделят дистанционното за телевизора?“, като планираше да мине направо към обсъждане на основните разлики между двата пола — тема, идеално пасваща на неговия тип хумор.
Вместо това шоуто се изроди в оплюване на семейната психотерапия, което предизвика язвителната оценка на друг слушател за психотерапията като цяло, което от своя страна доведе накрая до темата за самата доктор Оливия Мур.
Дори той, който обикновено не се затрудняваше да следва потока на мисли на слушателите си, се изненада колко бързо се завъртя в обръщение името й и колко разпалени бяха слушателите му, предимно мъже, при споменаването му. На висок тон изразяваха несъгласието си с проженската й позиция и оплюването на мъжете, което често й се случваше и някак си те като че ли не можеха да се сдържат.
За себе си бе със съвсем чиста съвест, че не той повдигна темата за сексуалния живот на Оливия или за предполагаемата липса на такъв. Но щом веднъж темата бе повдигната, му коства доста усилия, докато я смени. Самият той се почувства в известен смисъл малко неловко от грубите шеги и злостните нападки.
Не му стигаше нездравия интерес на слушателите към доктор Мур, ами на всичкото отгоре се опитваха да го накарат да обсъжда и да парира съветите й. Дори да питаеше и капка уважение или вяра в семейната психотерапия, нямаше интерес да го споделя със слушателите. Работеше в развлекателната индустрия и предаването му беше предназначено да провокира мисленето на слушателите, не да ги лекува.
Десет секунди преди включването в ефир той се облегна назад на стола и се прицели за последно в коша. Кафето имаше вкус на престояло, а ударът му беше неточен. Дигиталният часовник на стената отброи последните секунди и той оповести:
— Слушате „Мъжки разговор“, където мъжът може да бъде мъж. Аз съм Мат Рансъм.
— Здрасти, Мат.
Мат разпозна провлечения гърлен говор на един от редовните си слушатели — шофьор на товарен камион, спечелил прякора си като преден защитник на „Булдозите“ от университета „Джорджия“.
— Здрасти, Доуг. Как си?
— Не много добре. Приятелката ми, Джо-Бет иска да се женим.
— Дявол да го вземе, Доуг! Това да не са ти „Анонимни връзки“?
— Извинявай, човече, но трябва да поговоря с някого.
— Не може ли да поговорим за футбол? Или да обсъдим кое е по-добре — да си купиш кола в брой или на лизинг?
— Имам нужда от малко помощ, Мат. Джо-Бет слуша предаването на онази доктор Оливия. Някой трябва да застане на моя страна.