— Не знам какво има, но наистина изглеждаш… — опита се да намери точната дума и не успя — … като част от мен. Знам, че и ти изпитваш същото.
Оливия замръзна.
— Искам да те любя. Тук и сега. — Той протегна ръка, за да погали ъгълчето на устата й с палец. — Уморих се да съм толкова близо до теб и да не те имам.
Мат се наведе и докосна с устни нейните.
— Мисля, че и ти искаш да се любим по същата причина. Не защото си прекалила с пиенето и не можеш да се въздържиш, нито защото си на трийсет, а защото го искаш.
Тя го гледаше мълчаливо.
— Топката е в теб, Ливи. Желая те, но какво ще се случи, зависи само от теб.
Оливия прогони и последните паяжини на съня и виното и се втренчи в оценяващите кафяви очи на Мат. Умът й се бе прояснил достатъчно, за да разбере онова, което й каза и сега чувстваше как кръвта й кипва. Не защото той самоуверено твърдеше, че го желае — за нещастие той беше съвсем прав, — а защото се опитваше да я накара да го признае.
Седна и доближи лицето си на едно ниво с неговото.
— Принуждаваш ме да решавам?
Тя постави ръце на раменете му.
— Какво ти става? Да не би да си забравил как да напиеш една жена и да се възползваш от нея? Цял живот съм се държала отговорно. Винаги съм постъпвала както трябва, обмислено и разумно. А сега, след трийсет години придържане към правилата, ще ми откажеш единствената идеална възможност да се оправдая с алкохола и да се отдам на… на… сляпата страст? — Тя го разтърси. — Как смееш?
Мат се разсмя.
— Да не ми казваш, че предпочиташ натискането под кухненската маса пред шанса да получиш вниманието, което заслужаваш?
Оливия скочи от леглото, обърна му гръб и започна да кръстосва тясната стая.
— Невъзможен си!
Тя продължи да я кръстосва гневно. Беше мечтала за този мъж през по-голямата част от съзнателния си живот. От пет дни не спираше да си фантазира точно за тази възможност и какво й казва той? „Уморих се да чакам, хайде да скокнем в сеното!“
Дори не й даде време за терзания дали реалността можеше да се сравни със спомените, които пазеше. Или пък как, за бога, щеше да намери сили да се лиши от нещото, което желаеше най-много.
Той стоеше в средата на стаята до леглото.
— Ела тук, госпожице „Не се шегувай с мен“.
Тя се обърна кръгом и измарширува до него.
— Времето ти изтича — напомни й Мат.
Под разгневения й поглед той съблече ризата си през глава и я хвърли на земята.
— О!
Погледът й се спря на широките му рамене, добре развития му гръден кош и ивицата черни косми, спускащи се надолу. Докато го гледаше как си разкопчава колана, тя осъзна, че гневът вече не е причина за ускореното биене на пулса й.
— Какво е решението ти, Оливия? — усмихна се лениво и сластно той, от което коленете й се подкосиха. — Още ли искаш да ми откъснеш главата?
Боже, като че ли някога го беше искала! Освен това искаше да му направи още сума ти неща. Тя се приближи.
— Слушателките ми се чудят боксерки ли предпочиташ или слипове.
— Добре тогава — наведе глава той и свали ръце от колана на панталоните си. — Да проведем едно малко проучване.
Оливия Мур направи нещо, което никога преди не беше правила през живота си. Уморена от мислене, уморена винаги да постъпва правилно, уморена да се лишава от най-желаното нещо — тя мислено протегна ръка някъде в мозъка си и изключи проклетото нещо.
После протегна ръка към копчето на панталона му.
20
Мат и Оливия лежаха в поза лъжичка, голите им тела притиснати едно в друго, а дишането и сърдечният им ритъм — в странен синхрон. С гърба й, приклещен към предната част на тялото му, а темето й пъхнато под брадичката му, Мат можеше да усети как гръдният й кош се повдига и спуска, тъй като тя се бе прилепила плътно към него.
Той погали с пръсти топлата копринена кожа на гърдите й и вдиша мириса на мускус, който беше попил в кожатай.
Оливия простена и се притисна още по-плътно към него, а Мат целуна сънено вдлъбнатинката на рамото й.
Трябваше Оливия да навърши трийсет и да изпие впечатляващо количество алкохол, за да даде воля на страстта, скрита под хладната й външност, но веднъж разкрепостена, нямаше втора като нея.
Мат прокара върховете на пръстите си по голото й рамо и надолу по бедрото.
Беше се опитала да удави във вино химията помежду им, после се бе опитала да използва виното, за да й даде път, и накрая се бе оказала под кухненската маса.