Мат се усмихна леко при мисълта за раздразнението в очите й, когато я бе принудил да признае, че го желае. Но веднъж щом задръжките й бяха паднали, двамата се любиха с часове, а телата им се бяха свързали отново като части на едно не съвсем забравено цяло. Дори сега двамата си пасваха, идеално, две лъжички, прибрани грижливо в чекмеджето. Удивително, колко естествено му се струваше да се събуди с Оливия в прегръдките си.
Мат ококори очи от една чужда и обезпокоителна мисъл. Секунда по-късно се чу пронизителното звънене на мобилен телефон до леглото.
Все още погълнат от мисли по Оливия, той го вдигна.
— Ало.
— Мат? — шокираният шепот на Даян Лоуи има въздействието на студен душ. — Защо ти отговаряш на мобилния телефон на Оливия? Тя добре ли е? Какво стана с камерата?
— Чакай, чакай. — Мат седна в леглото, опитвайки се да си събере мислите. — Не затваряй. Ей сега пак ще ти се обадя.
Той покри слушалката с длан и използва другата да разтърси Оливия за рамото. Тя се прозя и се претърколи по гръб със плътно стиснати клепачи.
Мат освободи слушалката и приближи телефона до ухото си.
— В момента Оливия е малко неразположена. Сигурен съм, че след малко ще се оправи.
— Тя не разполага дори с малко време, Мат. След петнайсет минути е в ефир. Дай ми я да говоря с нея.
Мамка му! Мат погледна към Оливия. Русата й коса беше разпиляна върху възглавницата, а тялото й бе заело мястото, което току-що бе освободил. Прииска му се да целуне лявата й гърда и после да си проправи път с целувки към бенката с форма на сърце от вътрешната страна на дясното й бедро.
Вместо това той протегна ръка и я разтърси малко по-силно. Голото й тяло направи няколко разкошни движения, но очите й останаха затворени.
— Много съм изморена — измънка Оливия. — Спи ми се.
— Тя, ааа, не може да ти се обади точно сега, Ди.
— Какво си й направил, Мат. Тя добре ли е?
— Ще се оправи. Защо просто не…
— О, ти защо просто не… — изсъска Даян. — Този път няма да ти се размине!
— Няма от какво да ми се разминава. Казах ти, че тя е малко…
— Хубаво.
Паниката в гласа на Даян беше явна, но не мислеше, че на Оливия щеше й хареса, ако опишеше точно в какво състояние се намира в момента.
— В такъв случай, давам ти Чарлс. Той е до мен и се кикоти в ухото ми.
Мат въздъхна. Погледна към спящата до него жена, усмихваща се доволно в съня си — което беше негова заслуга.
— Да, Чарлс. Какъв е проблемът?
— Проблем? Няма проблем.
Радостният тон на Чарлс го отрезви и го накара да се замисли за вероятните последици от ситуацията много по-силно, отколкото паниката на Даян.
Мат за малко да се изсмее. Намираше се точно в това положение, към което се беше стремил през по-голямата част от седмицата, а сега мислеше единствено как да предпази Оливия… и да задържи усмивката на устните й. Чуваше лукавия глас на Кранкоуър от другия край на линията и знаеше, че не може да я хвърли на вълците.
— Защо не включиш отново камерата, Мат, а после събуди жената в леглото до теб — изкиска се той. — Не трябваше да се съмнявам, че имаш скрит коз.
Мат притисна телефона между рамото и ухото си и се опита да вдигне Оливия, но тя се претърколи на една страна и се сви с прибрани до тялото колене. Погледът му се плъзна по изящната извивка на врата и голия й гръб.
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Кранкоуър. Нямам никакви козове. Просто малко повече алкохол и може би леко — от това щеше да го заболи — хранително отравяне.
Мат заобиколи леглото и клекна, за да погледне лицето на Оливия отблизо. Спеше здравия сън на бебе и изглеждаше толкова спокойна и умиротворена, че сърце не му даде да я измъкне от леглото.
— Значи тя има намерение да си проведе шоуто или греша?
— Не съм сигурен, Чарлс. — Мат вдигна роклята й от пода и я метна на леглото. — Ще отида в стаята й и ще видя какво е решила. Изчакай така, става ли?
Чувствайки се леко глупаво, той отиде до вратата и я затръшна. Като простена, Оливия се претърколи на другата страна и се зави презглава. Той направи няколко шумни крачки за по-голям ефект, после отново се опита лекичко да събуди Оливия.
— Хайде, Лив — прошепна той. — Можеш да го направиш. Ставай, за да си направиш предаването.
Изпод завивките се чу едно приглушено:
— Не мога. — Тя се сви на кълбо и простена: — Толкова съм изморена.
Мат седна отстрани на леглото до купчината завивки.
— Чарлс? Тя не се чувства добре. — Той прокара пръсти през косата си. — Затова, ааа, решихме днес да си разменим предаванията.
— Какво?!
— Да. Решихме, че е добър трик, нали разбираш, да дадем на слушателите възможност да погледнат на нещата и от друг ъгъл.