— Ще водиш „Лив на живо“?
— Ами да. Просто днес се успах, нищо повече. Не съм свикнал да ставам толкова рано.
— Шегуваш се, нали?
— Какво, да не би да се съмняваш, че мога да забавлявам няколко жени? — Направи се на обиден Мат.
Чарлс се засмя гръмогласно. Мат почти го виждаше как потрива ръце от задоволство при мисълта за високия рейтинг. Естествено, въпросът беше чий щеше да бъде той.
— О, не, Мат. Ако някой може да направи щастливи група жени, то това си ти. Само ми направи една услуга, обещаваш ли?
— Разбира се, Чарлс.
— Да не забравиш да включиш отново камерата. Не искам да пропусна нито секунда.
— Добро утро на всички. Добре дошли в „Лив на живо“ или може би трябва да го нарека „Мат на живо“. Всъщност тази сутрин съм по-скоро полужив. Ще се наложи да ме изтърпите. С добрата докторка решихме днес да си разменим предаванията. Можете да я чуете довечера в „Мъжки разговор“.
Мат пусна сигнала на предаването, усили го, докато си събираше мислите, после намали музиката.
— Тази роля е нова за мен, но съм тук и съм готов — прокашля се той — да обсъдя с вас проблемите ви.
Той погледна към монитора, за да провери списъка от слушателки, очакващи включване, но там нямаше нито едно име.
— Добре. Никакво жалване засега — забарабани с пръсти по масата той, но нищо не се случи. Нито едно име. Нито мигване на екрана. Не знаеше дали мълчанието бе дело на Даян, или просто нито една жена не искаше да говори с него.
— Хубаво. Добре. — Е, аз нямам квалификацията на докторката, но разполагам с нещо по-добро. — Той замълча, докато се опитваше да измисли какво имаше, което Оливия да няма. Можа да се сети единствено за пениса.
— Аз съм мъж. Мога да ви кажа какво всъщност си мислят мъжете — отново замълча многозначително той. — Тук съм, за да отговоря на вашите въпроси. Откровено. Изчерпателно. Мога да ви кажа всичко, което искате да знаете за вашия мъж и за това, какво се върти в главата му. Можете да започнете да се обаждате сега.
Мат пусна рекламите и отиде да си сипе така необходимото му кафе. Когато се върна на мястото си, мониторът беше пълен с чакащи включване слушатели.
— Е, сега е много по-добре. Да започнем с първата обадила се слушателка. Рита М., в ефир си.
Рита говореше с южняшки акцент и звучеше притеснено.
— По-лесно ми е да говоря с доктор Мур за това.
— Добре, можеш да й се обадиш довечера между двайсет и два и два часа или да продължиш и да се опиташ да изложиш проблема си пред мен. Толкова ли е зле?
— Съгласна. — Настъпи кратка пауза, а после: — Излязох с един мъж за първи път миналата седмица. Той ме накара да се почувствам наистина специална.
— И проблемът е…
— Ами… каза, че ще ми се обади, но още не го е направил. Ситуацията не изглеждаше чак толкова критична според Мат, но както се казва, клиентът винаги има право.
— Да, добре. Нека да го анализираме. Преди колко дни беше срещата?
— Пет. Минаха пет дни, но предполагам, че звукът на телефонния му секретар е изключен.
— Грешен отговор. Съжалявам, но ако е имал намерение да ти се обади, да го е направил досега.
— Откъде знаете?
— Знам, защото съм мъж. И защото в неписания кодекс на мъжете има определен срок за тези неща. Ако индивид от мъжки пол над петнайсет години не се е обадил до два-три дни след първата среща, изобщо няма да се обади.
— Но той ми каза, че ще се обади.
Мат сви рамене.
— Не ми е приятно аз да ти съобщавам лошата новина, Рита, но „ще ти се обадя“ е като „приятен ден“. Всъщност на никого не му пука дали ще ти е хубав денят. Това е само един израз.
— Все пак няма ли някаква възможност да се обади?
— След пет дни? — поклати глава Мат. — Не мисля.
Мат включи следващата слушателка.
— Добре, кой е наред? — изпука кокалчетата на пръстите си той и се настани удобно на стола със сключени над главната ръце ръце. — Аз съм Мат Рансъм. В ефир си, Марти.
— Здрасти, Мат — отвърна на поздрава слушателката с приповдигнатия тон на бивша мажоретка. — Как си тази сутрин?
— Просто чудесно, мила. Какво те мъчи?
— Приятелите на гаджето ми.
— Така ли?
— Да. Все го влачат по заведения и стриптийз барове.
— И той се оплаква?
— Не точно. — Тонът й не беше вече толкова наперен.
— Да не би да предпочита да ходи… къде? На симфонично концерти?
— Ами…
— На откриване на изложби?
— Не мисля…
— На вечери с родителите ти?
Отсреща настъпи продължително мълчание.
— Марти, сладурче, събуди се. Освен ако не са вързали приятеля ти и не са му запушили устата, най-вероятно той ходи доброволно по тези заведения.