— Но…
— Мъжете обичат стриптийз клубовете. Това е в кръвта им. Сещаш се, голи жени, които клатят своите ц… в лицето ти? Мъжете обичат такива работи.
— Ама те ходят всяка седмица. Той им пъха пари в… Е, надявам се, че се ограничава само до жартиерите.
— Марти, това е само забавление, невинно вкусване от непознатото, шанс да изпуснеш парата. Мъжете ценят жените, които го разбират.
— Кога ще се върне доктор О?
— Довечера, сладурче. Повярвай ми все пак, знам какво говоря. Доктор О може би не разбира значението на мъжката дружба и стриптийз клубовете, но аз си залагам главата. Остави момчето на мира.
Доволен от себе си, Мат пусна следващия рекламен блок — потвърждение за популярността на „Лив на живо“ — и отиде в кухненския бокс да си налее кафе.
От стаята на Оливия не се чуваше никакъв шум, което означаваше, че тя още спи. Не се съмняваше, че ако знае, че той води предаването й, ще скочи от леглото и да се облече за отрицателно време. Истината беше, че на него започваше да му харесва. Боже, дори не ти се налага да се замисляш, просто си казваш мнението и минаваш на следващия слушател. На практика той служеше на обществото.
Мат занесе кафето си на пулта и зачака края на рекламния блок.
Когато жените започнаха да се обаждат една след друга, за да се оплакват от държанието на съпрузите, приятелите или любовниците си, той започна да се чуди как изобщо мъжете и жените намираха общ език. Жените очевидно не възприемаха нещата като мъжете и по негово скромно мнение, жените губеха ценно време в тревоги как се развива връзката им.
Като не броеше опитите си да помогне на гаджетата си да приемат разочарованието по-леко, Мат досега никога не се бе замислял какво чувстваха те. И със сигурност никога не се беше хващал на любовните им обяснения. Интересуваше го единствено да си прекара добре.
Следващата слушателка, която се обади, беше Джо-Бет, гаджето на Доуг и от сдържания й поздрав Мат усети, че не е особено щастлива да разговаря точно с него.
— Искам да знаете, че не ми харесват съветите, които давате на Доуг.
— Аз? До днес избягвах точно даването на съвети. Само му казах да спре да хленчи и да продължи нататък.
— Накарахте го да повярва, че няма смисъл човек да се обвързва.
— Хей, аз само назовавам нещата с истинските им имена. Не съм имал намерение да се набърквам в живота ви.
— Да, но така стана. Намесихте се точно в момента, когато не трябваше.
Мат прокара пръсти през косата си и разтърка врата си. Точно сега не би имал нищо против Оливия да се появи.
— Вие го посъветвахте да се покаже мъж и да не отстъпва, Мат, каквото и да значи това. Доуг Ролинс ме обича и аз го обичам, а сега не живеем заедно и след един час съм на барбекю с едно старо гадже. — Гласът на Джо-Бет секна.
— Боже, Джо-Бет! Не плачи.
— Не плача. Мразя да плача — издуха носа си тя. — Просто всичко е толкова объркано.
Нещастието й се предаде по телефонната линия и само дето не го фрасна в лицето. Дали някога се бе замислял какво означаваха коментарите му към Доуг за тази жена? Не, разбира се, че не. Той се бе държал лекомислено, нехайно, като не желаеше да се занимава с личните им проблеми. А сега, в положението, в което се бе оказал, той трябваше да помисли за отношението си.
— Виж, ти трябва да се възползваш максимално от ситуацията. Доуг не иска да се жени, а ти искаш. Няма нищо лошо да излизаш и да се опиташ да получиш това, което искаш.
— Но, но… точно това каза и доктор О.
— Тогава, колкото и да ми е странно да го изрека, доктор О сигурно има право.
Настъпи продължително мълчание.
— Добре ли си, Джо-Бет?
— Да — подсмъркна тя и се засмя притеснено. — Извинявам се, че бях толкова сурова към вас. Просто… мисля, че е време да се приготвя за срещата.
Мат потъна в стола и погледна измъчено монитора. „Даян — написа с цялото самообладание, на което беше способен, — имам нужда от следващ слушател. Само се погрижи тя да не заплаче.“
21
Кевин Мидълтън беше значително по-нисък, отколкото го помнеше Джо-Бет. Когато той стана от масата за пикник в дъното на „Смоукхаус Барбекю“, не можеше да не забележи, че едва надвишаваше нейните сто шейсет и три сантиметра. Ръката, която протегна за поздрав, беше толкова малка, че на Джо-Бет й хрумна обезпокоителната мисъл, че стига да решеше, можеше да го победи на канадска борба. Тя прикри тази мисъл, като побърза да се усмихне.
— Здравей, Кевин. Радвам се да те видя.
— И аз, Джо-Бет. Изглеждаш прекрасно.
— Благодаря. — Джо-Бет седна на пейката срещу него и отвори менюто, което сервитьорката й подаде. Прехвърли набързо страниците и погледна над менюто към мъжа, който родителите й бяха избрали за свой зет.