— Стана ми мъчно, когато чух за вашите. Все се канех да намина да ги видя, но просто не ми се струваше… — не се доизказа той и Джо-Бет се досети, че не е забравил неловкия край на връзката им и безкрайните месеци, през които Кевин и родителите й се опитваха да я убедят да се ожени, докато тя се дърпаше, без сама да знае защо.
Дали някога щеше да седи на една маса срещу Доуг, опитвайки да се спомни какво беше видял в нея? Джо-Бет прогони тази мисъл.
— Говореха за теб до последно — каза тя. Това, разбира се, си беше слабо казано. През трите години с Доуг, родителите й не пропускаха случай да я упрекнат, че сама се бе отказала от късмета си. — Смятаха, че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
— Това показва само колко са били интелигентни.
Тя го погледна изненадано и с облекчение видя, че се усмихва.
— Бяха добри хора. — Кевин вдигна чашата с подсладен чай като за тост. — Съжалявам за загубата ти.
Двамата се изгледаха изпитателно. Джо-Бет видя един среден на ръст мъж със средностатистическа външност и съвсем обикновени кафяви очи. В него нямаше нищо забележително, но тя забеляза, че се бе погрижил за външния си вид. Чистите и оформени нокти и изгладената риза показваха, че не е безразличен към външността си, както и наскоро подстриганата му коса, всеки кичур от която бе внимателно сресан.
Докато го наблюдаваше как разговаря със сервитьорката, Джо-Бет му даде няколко точки за начина, по който се държеше. Поведението му беше приятелско, без да прекрачва границата на флирта, също като държанието на Доуг. Личеше си, че е мъж, който знае какво иска.
Кевин отпи от чая и отново съсредоточи вниманието си върху нея. Вече не изглеждаше така неуверен като в началото на срещата и Джо-Бет си напомни, че и на него му е било неловко също като на нея.
— Не съм идвала в „Смоукхаус“ цяла вечност. Още ли е собственост на Ханк и Санди-Сю? — поинтересува се тя.
— Да. Аз още им водя счетоводството. Отвориха второ заведение в Снелвил и имат намерение да направят верига.
— Ти каза, че този бизнес ще потръгне и май си имал право. — Джо-Бет започна да си припомня и други неща. Много пъти бяха вечеряли тук в четвъртък вечер като гости на благодарните клиенти на Кевин. Неделните следобеди след църква прекарваха у родителите й. — Имам намерение да продължа с образованието си, за да получа диплома.
— Чудесна идея, Джо-Бет. Винаги си имала глава на раменете си — усмихна се той и чертите му се изопнаха. — Освен, разбира се, когато ме заряза.
Джо-Бет почувства как се изчервява. И той, и родителите й бяха очаквали от нея да стане госпожа Кевин Мидълтън. Дори тя бе предполагала, че това ще се случи един ден.
— Никога не съм те зарязвала. Просто тогава не бях готова да се омъжа. — Боже, говореше като Доуг! — Мисля, че тогава не разбрах колко съм те наранила и съжалявам.
Когато чиниите им с няколко вида месо на скара пристигнаха, те започнаха да се хранят мълчаливо. По свой собствен методичен начин Кевин успя да изяде почти същото количество, което поглъщаше Доуг, макар че явно нямаше намерение да дояде остатъците в чинията й, както правеше бившият й приятел.
Докато ядяха, поддържаха неангажиращ разговор и макар че тя не изпитваше кой знае какво вълнение в присъствието на Кевин, си напомняше, че с Доуг го бе изпитвала в излишък и това доникъде не я беше довело.
Изучавайки Кевин над остатъците от пържолата в чинията си, Джо-Бет си мислеше колко странен може да бъде животът. Мъжът срещу нея не разтуптяваше сърцето й, нито караше дланите ида се потят, но от начина, по който я гледаше, когато си мислеше, че тя не забелязва, си личеше, че все още се интересува от нея. И не само от ума й.
След час от началото на „срещата“ им, те си поделиха парче шоколадов пай и си поръчаха по чаша кафе. Тя все още не беше впечатлена, но трябваше да признае, че Кевин Мидълтън беше мил, стабилен мъж, от когото щеше да излезе мил и стабилен съпруг. Както се оказа, мислите им явно бяха в една посока.
— Знаеш ли, не знаех какво да мисля, когато ми се обади. Водя активен живот, излизам на срещи. Животът ми не е лош — каза Кевин.
Джо-Бет лапна последното парче от пая, сдъвка го внимателно, печелейки време, докато се опитваше да разбере накъде бие.
Тъкмо покри с длан чашата си, за да не й я допълнят с поредната доза кафе, когато Кевин най-после стигна до същността на въпроса.
— Ала никога не срещнах човек, с когото да поискам да свържа живота си, както беше с теб.
Джо-Бет се вгледа в лицето му.
— Мисля си, че повторната ни среща може да е дело на съдбата, която ни дава втори шанс.