Джо-Бет понечи да отвори уста, за да каже нещо. Знаеше, че трябва да възрази, да си каже мнението, да направи нещо. Ала Кевин Мидълтън вече бе взел думата и докато тя седеше с отворена уста, той бе поел топката и я бе вкарал във вратата.
— Не че веднага ще наема организатори за сватбеното тържество или нещо подобно. Смятам, че трябва да прекараме известно време заедно и да се опознаем отново.
Той й се усмихна щастливо, доволен от себе си — пъргав младолик счетоводител, начертал практичен план за бъдещето.
— Защо утре не ми дойдеш на гости в къщата край езерото? Мога да поканя няколко съседи на вечеря. — Тонът му стана по-приглушен и интимен, но сърцето й не се разтуптя. — Или можем да решим да не бъдем толкова общителни и да прекараме деня сами.
Чарлс Кранкоуър седеше в контролната зала на Ти Ел Кей и гледаше как Мат Рансъм приготвя сандвич с пуешко.
В съботните дни в Ти Ел Кей като в повечето радия беше значително по-спокойно. Персоналът от отдел „Продажби“ и администрацията почиваха и освен промоциите и специалните мероприятия, само екипите от съботно-неделните предавания бяха на работа.
В главната контролна зала един инженер следеше за програмата, която вървеше в момента, но вниманието на Чарлс беше съсредоточено върху излъчваната картина от коридора между стаите на Оливия и Мат.
Без определена цел, той насочи камерата към кухнята, при което вече не се виждаше голяма част от дневната, но така виждаше по-ясно какво прави Мат.
Мат Рансъм намаза две филии хляб със специална майонеза, която ги оцвети в златист цвят. Върху едната филия сложи няколко парчета пуешко, добави още нещо, което приличаше на швейцарско сирене, а най-отгоре — резен домат и голям лист маруля.
След като сложи пържени картофки и една кисела краставичка за гарнитура, Мат си отвори бира. Без да си прави труда да прибира извадените продукти, той плъзна чинията и бутилката през плота и го заобиколи, за да седне от другата страна.
Чарлс наблюдаваше внимателно обекта през обектива на камерата и се усмихна сам на себе си. Мат Рансъм имаше вид и държание, което всеки мъж над дванайсет години би разпознал. В силен контраст с напрежението, което буквално извираше от него снощи, сега движенията му бяха отпуснати и спокойни, а на лицето му беше изписана дяволита усмивка.
Мат определено беше правил секс и предвид факта, че си тананикаше под носа, вероятно не беше само веднъж.
Чарлс се замисли по този повод за известно време, представяйки си Мат Рансъм и пуритански настроената доктор О заедно. Почти му се зави свят. Уникалната възможност за реклама, която се случваше един път в живота на човек, чукаше на вратата му и той трябваше само да стане и да й отвори.
Излагането на показ на сексуалните взаимоотношения между Мат и Оливия щеше да накърни репутацията й, но вниманието, което щеше да привлече към себе си и радиото, не можеше да се измери.
Отначало хората щяха да включват станцията само заради тръпката от сензацията. После щяха да я включват, за да разберат какво беше накарало такъв уважаван терапевт с твърди фениминстки виждания като доктор Мур да си падне по ергена на годината на Атланта. Фактът, че са се познавали отпреди и го бяха скрили, правеше цялата история още по-пикантна.
Чарлс видя как Мат обърна гръб на камерата, като седна накрай плота. Явно се бе настанил удобно и нямаше намерение скоро да стане, затова Чарлс използва дистанционното, за да насочи обектива и да настрои камерата, променяйки ъгъла и обхвата, любопитен да види какво още можеше да покаже тя.
Интересно, можеше да я движи встрани вдясно, да насочва обектива надолу и да покрие ъгъла от стаята близо до френските прозорци. Чарлс предположи, че тази част от помещението беше извън обхват, защото обективът трябваше да бъде насочен в другата посока, за да показва по-голямата част от стаята. Подозираше, че обитателите на клетката без съмнение си мислеха, че мястото е ненаблюдавано, но камерата имаше кръгъл обектив и на теория при необходимост можеше да покрива триста и шейсет градуса.
Чарлс скъта тази информация в паметта си за в бъдеще и насочи обектива в другата посока, за да провери дали може да види кое точно списание чете Мат.
Продуцентът на Рансъм влезе в контролната зала тъкмо когато Чарлс се отказа. Двамата се изгледаха с подозрение.
— Чух, че довечера ще работиш за доктор Мур.
— Да — потвърди Бен.
— Изненада ли се, когато Мат води предаването на доктор О сутринта?
— Ами… донякъде. — Бен като че ли се канеше да каже нещо, но явно се въздържа.
— Имаш ли представа какви са й плановете за предаването тази вечер? — поинтересува се Чарлс.