— Опитах.
— Но?
— Но Мат вдигна твоя телефон и не ме остави да говоря с теб.
Парна я силно разочарование. Очевидно той бе съзрял възможност за реванш и веднага се бе възползвал. Откога беше започнала да очаква нещо повече от Мат Рансъм?
— Какво стана с предаването ми?
— Защо…
— Не мога да повярвам, че го допуснах. Това е краят на дистанционното излъчване, нали? О, господи! В програмата се е получила дупка по моя вина. Ти Джей сигурно е бесен от яд.
— Оливия…
— Искам да кажа, колко по-непрофесионално поведение бих могла да покажа. Трябваше да си прегледам главата, преди да се съглася да ме затворят тук с…
— Доктор О…
— Какво! — троснато отговори Оливия.
— Нямаше дупка.
— Какви ги говориш?
— Мат води предаването ти.
— Не е хубаво да се подиграваш с жена на ръба на нервна криза, Даян. Какво каза?
— Ами, Мат каза, че си болна, вероятно хранително отравяне и че днес сте решили да си размените предаванията като ефектен трик с рекламна цел.
— Мат е водил „Лив на живо“?! — не можа да повярва на ушите си Оливия. — Казваш ми, че Мат Рансъм е излязъл в ефир и е водил предаването ми?
— Аха.
— Сигурно жив са го изяли.
Даян се засмя:
— Не споменавай пред него, че съм го казала, но по някакъв си негов дързък начин той беше доста добър.
— Давал е съвети? На жени?
— Да. От мъжка гледна точка, а после срази всички обадили се слушателки с потресаващия, макар и вероятно точен начин, по който разсъждават мъжете.
Оливия се усмихна.
— Шегуваш се.
— Напротив.
— Значи не съм напълно посрамена при напускането си.
— Е, всички разбраха, че пийна малко повече. Освен това интернет камерата неизвестно как се изключи точно посред нощ. Разбира се, нямаме доказателство за нищо и по някаква никому неизвестна причина, Мат Рансъм мълчи.
Невероятно! Оливия затвори телефона, облегна се на възглавницата и се зави до брадичката. Мат Рансъм, какъвто го познаваше в Чикаго, щеше да включи камерата направо в спалнята, ако това щеше да го изстреля напред в кариерата му, но по някаква причина се бе въздържал да я изложи на показ. В буквалния смисъл.
Пулсирането в главата й се притъпи вероятно защото нямаше достатъчно място за махмурлук и объркване едновременно. Споменът за любенето им се опитваше да ги изтласка, но тя се отърси от него, защото не искаше да затормозява горкия си мозък и с това.
Докато се обличаше набързо, Оливия претегляше явното противоречие между мъжа, когото познаваше, и поведението, което беше показал, но двете й изглеждаха несъвместими. Или Мат беше обърнал нова страница, или замисляше нещо още по-ужасно от професионалното й дискредитиране.
Завари го в дневната, легнал на дивана със затворени очи. Бейзболният мач, който вървеше на екрана беше към края си, но Мат не беше в състояние да го забележи.
Оливия отиде в кухнята, намери два тиленола и ги преглътна с огромна чаша вода.
След като жаждата й беше утолена, тя изключи телевизора и седна на другия диван. В продължение на няколко минути го наблюдава как спи спокойно, докато се опитваше да подреди противоречивите си чувства.
В съня си Мат Рансъм изглеждаше такъв, какъвто не беше — а именно, сладък, уязвим и поддаващ се на влияние. Всъщност, ако не беше тъмната му набола брада, можеше да мине за момченце, заспало след изморителна игра. Ако не се броеше привлекателното окосмяване, което започваше точно под шията му.
Оливия плъзна погледа си надолу по стегнатия му торс с леко изразени мускули, като се спря за миг на колана на джинсите му, преди да продължи към онази част, с която се бе запознала отново.
Той не беше дете. И ако сега беше изморен, то бе, защото цяла нощ не спа и я люби. Когато беше с Мат, тя се превръщаше в съвсем друг човек. Щеше й се да го мрази за това, но само при мисълта за изминалата нощ, на устните й се появи усмивка.
Не, ядът нямаше да я изтрие. Нямаше кого да обвинява. Той не я беше накарал да пие, не беше я принудил да му се отдаде, напротив, а тази сутрин, когато бе имал възможността да я злепостави пред слушателите й, не го стори. Мат Рансъм просто не спираше да изскача от кутийката, в която тя все се опитваше да го напъха.
Когато обърна отново поглед към лицето му, Мат беше отворил очи.
— Добро утро, поспаланке — поздрави я той.
— Де да беше утро!
Усмивката му я накара да пожелае да се сгуши до него на дивана. Пребори се със слабостта си, като си припомни, че една почтена кавалерска постъпка не означаваше, че може да му има доверие.
— Нима? Не проумявам как можеш да проявяваш такава загриженост сутрин. Ако ме питаш, всички тези жени са твърде…