Хубаво, значи щеше да се случи второто. Потисна още една широка усмивка, когато Оливия включи първия слушател.
— Здравей, Мартин — поздрави го тя. — Кажи ми какво ти тежи.
— Става въпрос за жена ми.
— Да?
— Иска да се откажа от голфа, а аз не мога да го направя, дори и заради нея. Няма да стане.
Мат си помисли, че Мартин звучеше малко истерично и нищо чудно, горкият човек се бе оженил за жена, решена да го лиши и от последния извор на радост.
— Тя помоли ли те да се откажеш?
— Още не, но усещам, че скоро ще го направи. Казва, че отнема твърде много от времето ми.
— Колко време прекарваш в игра на голф?
— Не чак толкова много.
— Колко, Марвин? Един път седмично, два пъти?
— Нека да сметна. В събота редовно играем по двойки. В неделя обикновено играя на девет дупки. Във вторниците след работа се случва да излизам и да поиграя. И, разбира се, в сряда, когато излизам по-рано от работа, за да играя, но всички го правят.
— И това не ти се струва прекалено?
— Не, че защо?
— Добре. Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Канил ли си някога съпругата ти да играе с теб?
— Ами, играехме заедно в събота, понякога и във вторник, но тя някак си загуби интерес.
— Защо?
— Защото имаме тризнаци на една година.
Мат видя как Оливия присви очи и започна да подозира, че не доктор О ще бъде разбита на пух и прах.
— Имаш три едногодишни бебета вкъщи?
— Да. Две момчета и момиче. Много сладки. Жена ми чудесно се справя с тях.
— И ти се чудиш защо съпругата ти негодува заради времето, което прекарваш в игра на голф?
— Ами…
Мат почти виждаше как мъжът се върти неспокойно на стола.
— Марвин! Порасни! Запиши се на терапия. Имаш късмет, че не си бил убит, докато спиш, или че топките ти за голф не са били откъснати.
Мат се ухили. Оливия изглеждаше като ангела на отмъщението, готов да се спусне надолу и да нанесе челен удар на Марвин с ореола си.
— Марвин. Съпругата и децата ти заслужават да им отделяш повече време от досегашното между две игри на голф.
— Вече смених поршето си за петместна семейна кола и намалих участията си в голф турнири до два пъти годишно. Един мъж трябва все пак и да се забавлява понякога.
— Марвин, чу ли какво ти казах?
— Аз…
— Марвин, направи промени! Постарай се. Моля те! Или следващото предаване, в което ще участваш, ще бъде „Бракоразводен съд“.
После тя прекъсна обаждането. Впечатлен по свой начин, все пак на Мат му се искаше да потрие доволно длани. След като чуха как Оливия направи на бъз и коприва Марвин, деветдесет процента от чакащите включване щяха да се откажат. Още малко и щеше да види как сама се насажда на пачи яйца с тези си феминистки изстъпления. Мъжете не обичаха да слушат такива неща.
— Колко много слушатели чакат включване! — възкликна ликуващо Оливия. — Имайте малко търпение, приятели — каза тя, докато се готвеше да пусне рекламите. — Искам да разговарям с всеки един от вас.
Оливия се обърна към Мат.
— Боже, че то било много забавно! Може би досега съм се занимавала с погрешната страна от връзката.
Тя се изправи и се протегна, като привлече погледа му към източения си торс, върху чудесните гърди и нагоре, към издължените, жилави ръце. Оливия застрашаваше всичко, на което той държеше: предаването му, душевното му спокойствие и в момента, егото му — и въпреки това не можеше да откъсне очи от нея.
Оливия занесе една кутия диетична кока-кола на пулта и отпи от нея замислено, напълно пренебрегвайки присъствието му, докато се подготвяше да приеме следващото обаждане. Изпитваше огорчение, че тя можеше да се съсредоточи върху нещо друго, докато единственото, за което можеше да мисли той, беше самата тя. Още повече го дразнеше желанието, с което слушателите му разговаряха с нея. Предатели!
Следващият слушател беше младият Джейсън от прословутия необитаем остров. Мат наостри уши.
— Здрасти, доктор О. — Гласът на Джейсън го предаде на „о-то“, превръщайки го в болезнено съчетание от звуци.
— Здрасти, Джейсън. Сигурен ли си, че ти е позволено да стоиш толкова до късно?
— Разбира се. — Гласът му секна по средата на думата и Мат потисна напушилия го смях.
Оливия припряно прикри своя под формата на покашляне.
— По какъв повод е обаждането ти, Джейсън? Надявам се, няма да има повече морски фантазии.
— Не, госпожо. — Очевидно родителите на Джейсън вярваха в добрите обноски. — Много съжалявам за това. Майка ми казва, че е заради пубертета. Аз… винаги си представям жените голи.
— Боже! — възкликна сухо Оливия. — Сигурно ти е трудно. А сега, какво мога да направя за теб?