— О, нима?
— Да.
Мат се приближаваше към нея.
Добрата новина беше, че вече не се изкушаваше от голите му гърди.
— Мисля, че не можеш да понесеш да не контролираш положението дори за секунда, Оливия. Ужасена си, че не можеш да контролираш реакцията на тялото си спрямо моето. И си раздразнена, че не можеш да получиш повече от онова, което преживяхме онзи ден.
Оливия ахна от възмущение.
— Така ли?
— Така. Не ми трябва докторска степен, за да разпозная страстта, когато я срещна. Просто си разстроена, че ме желаеш. Аз също не съм особено въодушевен, че тялото ми реагира така на твоето, но не съм тръгнал да прахосвам цяло предаване в упреци и съжаления.
— Не, ти не прахосваш предавания, никога. Ала със сигурност прахосваш живота си.
Едната вежда на Мат се изви в дъга, но Оливия пренебрегна предупреждението. Нещо в нея я караше да го ядоса също толкова, колкото беше разгневена и тя. Тя стана от столчето и заобиколи плота, за да няма прегради пред гнева й. Чувстваше как се надига в кръвта й и за първи път си позволи да му даде воля. Ако той се чувстваше свободен да я замери в лицето със своята версия за истината, то тогава и тя щеше да стори същото.
— Може би ако престанеше да перчиш наоколо и да спиш с всяка срещната жена, би могъл да се замислиш какво ти пречи да се сближиш с някого. За светски мъж, за какъвто те мислят хората, ти си един от най-потайните хора, които познавам.
Тя насочи пръст към гърдите му и гневът й почти проби дупка в тях.
— Опознаването ти прилича на изваждането на зъб. И то без упойка. Наричаш ме затворена, но ти си напълно недостъпен и дори не се опитваш да допуснеш някой до себе си. Много скоро хората просто ще спрат да си правят труда и тогава ще получиш това, което искаш — много секс с жени, които не ги е грижа за теб.
Те стояха лице в лице, без да помръдват. Показалецът на Оливия беше опрян в гърдите му и двамата дишаха учестено. Ако бяха в любовен роман, прескачащата между тях сексуална енергия щеше да ги хвърли в прегръдките им и накрая да ги доведе до клетви за вечна любов. Ала в любовните романи не присъстваха камери и заклети фенове, които нямаха търпение двамата герои да се разкъсат един друг.
Мат пръв заговори:
— Браво, Оливия. Не бих искал последният ден от пленничеството ни да бъде толкова скучен, колкото последното ти предаване. Ще ти напиша чек за тази ти психоанализа.
Оливия отстъпи назад.
— Не си прави труда. — Тя се вгледа в кафявите му очи, които само преди малко искряха гневно и не прочете абсолютно нищо в тях. — Приеми го като прощален подарък. Някой ден може да ти бъде от полза.
Джо-Бет отпи от виното и се огледа с копнеж наоколо. Почти й секна дъхът при вида на вилата на Кевин — повдигната над земята постройка с две спални, разположена в планината, с гледка към езерото Бъртън в Северна Джорджия. Двете спални бяха големи, разделени от централно помещение с прозорци от тавана до пода, през които се откриваше красива панорама. Къщата, из която Кевин я разведе с явна гордост, имаше две камини, тераса, опасваща цялата къща и задна веранда с мрежи — продължение на напълно оборудвана кухня.
Къщата допадна много на Джо-Бет с местоположението си и невероятния изглед. Особено много й харесваше да седи на люлката и да наблюдава подножието на хълма и огледалната повърхност на езерото. Не беше сигурна единствено за Кевин.
— За какво мислиш, Джо-Бъг?
Вече беше започнал да я нарича със стария й прякор, който навремето й харесваше. Хрумна й предателската мисъл, че ако той престанеше да говори, всичко щеше да бъде идеално.
— О, просто съм поразена от гледката, Кевин. Тук е невероятно! Толкова тихо и красиво.
— Така е, нали? — Той се полюля мълчаливо за момент, после каза: — Купих мястото още докато бяхме заедно.
— Не си ми споменавал за него.
— Знам. Пазех го за сватбен подарък. — Тонът му стана горестен. — Хранех лудата надежда да прекараме тук медения си месец — засмя се неловко той и погледна настрани.
— О, Кевин! Толкова съжалявам.
— Няма нищо, всичко се нареди. Тук ми харесва, но винаги съм се чудел какво щеше да кажеш ти — обърна се отново към нея той в очакване на отговор.
— Какво бих могла да кажа, прекрасна е. Не бих променила нищо по нея.
Само да можеше да бъде толкова ентусиазирана и по него, колкото по каменните камини и двуместното джакузи. Тя се залюля малко по-силно, докато си блъскаше главата над тази дилема.
Кевин се усмихна и Джо-Бет си повтори колко добра партия е той. Кевин Мидълтън беше привлекателен и мил и несъмнено бе постигнал много в живота. В случая нямаше да е трудно да го „улови“, тъй като той очевидно нямаше намерение да й бяга.