Личеше си от начина, по който светлокафявите му очи я следяха, когато си мислеше, че не го гледа, че все още има чувства към нея. Тя се насили да му отговори със същото. Само че единствената мисъл, която й хрумна, беше колко би му харесало на Доуг да лови риба в езерото. И колко би било хубаво да седи и да се люлее с него в топлите летни вечери, докато около тях кръжаха светулки.
— Стана късно, Кевин. Време е да тръгвам.
Тя се изправи и отиде до перилата, за да се наслади още веднъж на природата наоколо. Кевин се приближи до нея и тя отстъпи крачка назад, защото последното нещо, което искаше в момента, бе да целуне този мъж, докато си мисли за Доуг.
Като пренебрегна езика на тялото й, Кевин се приближи и протегна ръка да я погали по бузата.
— Никога не си преставала да заемаш важно място в живота ми, Джо-Бъг и възнамерявам аз също да заема такова място в живота ти. Всъщност имам намерение да се погрижа това да стане.
Чарлс Кранкоуър седеше в контролната зала, докато Мат и Бен разговаряха през микрофона и слушалките. След двайсет и четири часа щяха да разполагат с доклада на консултанта и след още няколко седмици щеше да е готова точната информация за рейтингите. Сега единствените показатели за популярността на водещите, с които разполагаше Чарлс, бяха едноседмичният сбор от гласовете по интернет и даренията от храни. След определено силните предавания се получи очакваният скок, но в края статистическата разлика между двамата водещи беше съвсем незначителна.
Чарлс знаеше от личен опит, че изразът „трудно е да се определи“ нямаше да му донесе същата популярност като една съкрушителна победа или публично посипване на главата с пепел. Същото беше добре известно и на Мат Рансъм. Той разполагаше с още едно предаване и дванайсет часа, за да извади Оливия от играта, но по някаква причина човекът беше загубил хъс за победа.
Чарлс потупа Бен по рамото.
— Може ли да взема за малко слушалките ти?
Както винаги продуцентът на Мат го изгледа с подозрение, но му ги подаде безропотно.
Чарлс ги нагласи на главата си и заговори в миниатюрния микрофон:
— Здрасти, Мат. Надявам се, че си готов да пометеш всички пречки по пътя си. Знам, че на този етап не би искал да загубиш от докторката.
— Какво искаш от мен, Кранкоуър? Да се запаля като факла? Не ми трябват точни цифри, за да знам, че радиото не може да си позволи провал.
— Просто не искам да гледам как пропиляваш шанса си за решителна победа. Ако Оливия беше компрометирана по някакъв начин…
Чарлс видя как Бен направо подскочи. Той се отдалечи от продуцента и понижи тон:
— На всички, които са ви гледали, им е ясно, че между вас двамата има сексуално напрежение. Може би е време да кажеш на слушателите какво се е случило между вас в Чикаго.
Мат замълча, накрая каза:
— Забрави, Чарлс. Не се интересувам от мръсните ти номера. Предаването, което съм замислил, ще бъде повече от достатъчно, за да ме задържи в ефир.
— Боже мили, колко благороден си станал!
Всъщност Рансъм му изръмжа, което му се стори много интересно.
— Дай ми Бен, Кранкоуър. И не си навирай любопитния нос в моите работи.
Чарлс върна слушалките и си поигра още малко с камерата. От време на време Мат вдигаше поглед и изръмжаваше към обектива като диво животно, защитаващо леговището си, което се стори извънредно интригуващо на Чарлс. Можеше ли апетитната доктор О да означава нещо повече от удобна свалка за Мат? Е, това вече беше идея с невероятен потенциал.
25
В десет часа Оливия облече пижамата на овчици и се пъхна в леглото. Изпитваше смъртна умора, която нямаше нищо общо с недоспиването и твърде много общо с думите, които по-рано тази вечер си размениха с Мат.
Бяха прекарали следобеда в пълна бойна готовност, и двамата готови да нанесат удар при евентуално нападение. Вечерята мина в напрегната обстановка, толкова различна от дружеската атмосфера, която бе започнала да очаква с нетърпение. Трудно й бе да повярва, че Мат Рансъм, срещу който се изправи днес, беше същият мъж, който я качи на седмото небе само преди ден.
Тя пусна радиото и се зачуди каква ли тема щеше да извади от шапката си Мат за последното си предаване. Знаеше, че никога не излиза в ефир, без да има за цел да стопи водачеството й, но не се тревожеше кой знае колко. След гласовете, които бе събрала в събота вечер, щеше да му е необходимо чудо, за да постигне нещо повече от изравняване. Щеше да му мисли за консултанта и за рейтингите, когато му дойдеше времето. В момента искаше само седмицата да приключи и да се махне от този апартамент. И от пътя на Мат.