Сигналът на предаването на Мат зазвуча с пълна сила и Оливия изгаси нощната лампа, като се настани удобно, за да слуша. Не й трябваше много време, преди гневът й съвсем да отстъпи място на умората.
— Добре, момчета — каза Мат. — Това е последното предаване от последния ден на пленничеството, което означава, че имате последна възможност да гласувате за „искрено вашия“. Получихме купища пари и храни, благодарение на вас. Утре сутрин при освобождаването ни ще обявим резултатите. Ааа, каква великолепна дума. Освобождаване!
Чу се друга мелодия като фон на думите му, но Оливия не можеше да се сети точно коя е.
— Всъщност освобождаването е важен аспект от нашата тема тази вечер. Както и свободата.
Сега вече разпозна музиката. Беше „Сватбеният марш“, звучащ с пълна сила и цялото си величие. Не ти трябваше въображение, за да си представиш жени в бели сватбени рокли да се носят тържествено по пътеката към очакващите ги с нетърпение младоженци.
— Тази вечер ще чуем разказите за някои страхотни измъквания. — Музиката не спря изведнъж, а със стържене, все едно някой беше прокарал игла през плочата. — Точно така, господа. Тази вечер ще чуем от първа ръка показания на мъже, които почти са се поддали, но — още една драматична науза и барабанни удари — са успели да се измъкнат в последния момент с риск за живота си.
Чуха се ръкопляскания и мъжки одобрителни възгласи. Оливия седна в леглото и кръстоса ръце пред гърдите си.
Мат се показваше повърхностен както винаги. Оливия почти чуваше кискането му и почувства неудържим импулс да отиде там и да го хване за яката, да го натъпче в сандък и да го хвърли от някой много висок мост.
— Добре, господа. Поздравете Бари, който е намерил уникален начин да се освободи от веригите. Бари, разкажи ни историята си.
— Седях си на репетицията за сватбеното тържество в навечерието на сватбата.
— Да?
— Ям си аз коктейла от скариди, оглеждам се наоколо и забелязвам, че нито един мъж на масата не разговаря. Присъстват всички мъже, които са влезли в рода на годеницата ми чрез брак и те само кимат и повтарят: „Да, скъпа. Не, скъпа.“
— Ужасяващо — вметна Мат.
— Ужасяващо? Казвам ви, направо започнах да се задушавам.
— И какво направи?
— Трябваше да мисля бързо, нали разбирате. Искам да кажа, не можеш просто да отведеш жената настрани и да й кажеш: „Съжалявам, но не искам да стана като всички тези дървеняци, оженили се за твоите роднини.“
— Не, едва ли щеше да се получи.
— Та значи, седя си аз и кимам като останалите, нали разбирате, сливам се с тълпата. И си мисля, добре, какво да поправя, за да я накарам да отмени сватбата.
— Много добре, Бари.
Личеше си, че Мат поглъща жадно всяка негова дума. Оливия мислеше само за горката жена, която щеше да види мечтата си, разбита на парчета.
— Затова поканих по-малката й сестра на танц.
— И това стана повод да бъде отменена сватбата?
— Не и отначало, но съвсем скоро започнахме да танцуваме в края на дансинга точно до масата на бъдещите ми тъст и тъща.
— Да?
— И започнах да я целувам, наистина да я целувам, нали разбирате?
Мат се засмя и пусна звуков ефект на ахване от ужас. Добил смелост, Бари продължи:
— И тогава, за да се погрижа да не го изтълкуват неправилно, отърках интимните си части в нейните — същински Елвис!
— Боже, Бари. Какво стана после?
— Виждам, че тя се готви да се отскубне и никой няма да види какво става, затова плъзнах ръка надолу по роклята й.
Мат нищо не каза.
— После сестра й се разпищя, в помещението се възцари тишина, а годеницата ми изтича до мен и ми хвърли годежния пръстен в лицето. — Бари звучеше като истински щастливец.
— Останалите просто се изправиха и ви наблюдаваха мълчаливо, или какво?
— Не точно.
— Какво имаш предвид?
— Чух, че било голям цирк, но не останах, за да го видя с очите си.
— Тръгна си просто така?
— Не, не съвсем.
— Тогава?
— Бях в линейката на път към болницата.
— Боже, Бари! — възкликна Мат. — Това не ми прилича на най-лекото измъкване, за което съм чувал.
— Ами, баща й ме съдра от бой.
— Оу, Бари…
— Но знаеш ли, дори сега след пластичната операция и физиотерапията, винаги се сещам за тези безгласни мъже, копнеещи за свободата си, и се смятам за късметлия.
— Господа, това беше измъкване номер едно.
Чуха се ръкопляскания и скандирания „У, у, у“.
— Следващият ни слушател се е измъкнал без кръвопролития, но неговата история също си има своите върхове и ладения. Ще чуем нашия младоженец беглец само след минута.