— Не се движи — нареди той. — Трябва да измисля какво да направим.
— Какво има?
Мат я пусна.
— Не мърдай — повтори той. — И не се обръщай. Камерата ни снима.
Сърцето отиде в петите й, Оливия не го послуша. Обърна се, погледна нагоре и се натъкна на ококорения обектив на камерата. Погледът й се стрелна към монитора под нея, в който видя Мат в кадър от главата до малко по-надолу от кръста и себе си, замръзнала пред него.
Почувства как страните й пламнаха. Мили боже, току-що се бе нахвърлила върху Мат Рансъм пред цялата аудитория по интернет. Унизена бе слабо казано. С нея бе свършено.
Вцепенена, тя изгледа как Мат отиде до стената и изтръгна кабела на камерата от контакта.
— Как така камерата е насочена насам? — попита тя.
— Не знам.
— Не знаеш? Как може да не знаеш?
— Просто не знам. По време на предаването си бе в обичайното положение. После не съм поглеждал към нея — усмихна се смутено той. — Вниманието ми изцяло бе погълнато от друго.
— Да не си посмял да се подиграваш! Репутацията ми отиде по дяволите заради един безполезен опит да те принудя да признаеш, че не всички жени са еднакви.
— Мисля, че успя да го постигнеш.
— Забавно ли ти се струва? Загубих доверието на слушателите си. Кой ще слуша вече съветите ми, без да си представя как ти налитам?
— Не е толкова зле, Оливия. Докато не се обърна, те са виждали само гърба на една блондинка.
— О, да, като че ли през тази седмица в апартамента е имало друга блондинка, освен мен.
— Е, нали беше загрижена, че мога да те объркам с някоя друга.
Тя му хвърли изпепеляващ поглед и закрачи из стаята.
— Не мога да повярвам! — Оливия се спря и се обърна към него, когато всичко започна да си идва на мястото. — Ти, ти си ми заложил капан…
— Оливия, не ставай смешна. Откъде можех да знам, че планираш да ме притиснеш в ъгъла и… да започнеш да ме целуваш по този начин? — Мат явно не се притесняваше особено, че е бил сниман в гореща сцена с Оливия. Та нали така славата му на донжуан щеше да се затвърди. Ами тя, каква слава щеше да придобие? На безмозъчен трофей.
— Цяла седмица се мъчих да разбера какво си замислил. „Отпусни се, Оливия.“ „Не се стягай толкова, Ливи.“ „Какво е успехът, ако не можеш да му се насладиш, Лив?“ Като че ли ти пукаше как всъщност се чувствам.
Тя се обърна кръгом и закрачи в другата посока. Какво, за бога, си бе въобразявала? Как можа да позволи на гнева и разочарованието да замъглят разума й? Тя беше извън контрол и вината за това беше изцяло на Мат Рансъм.
— Показваше ми по малко от истинското си аз, за да ме накараш да повярвам, че си способен на чувства и близост, и какво правя аз? Обръщам земята наопаки в опити да открия останалото. Трябва да ме проверят дали съм с всичкия си.
Мат се пльосна на дивана и вдигна крака на масичката.
— Оливия, просто се успокой. Трябва да има начин да излезем от това положение.
Само че тя не беше способна да помисли трезво, да допусне и за миг, че говори искрено. Още трийсет секунди и цялата страна щеше да я наблюдава как заравя глава в чатала на Мат Рансъм, без да знае причината. Боже, тя самата вече не се разбираше! Знаеше само, че бе започнала да му вярва на някакво подсъзнателно ниво, а той излъга доверието й.
Оливия се завъртя кръгом срещу него.
— Какво направи, плати на някого в радиото да завърти камерата, когато ме подмамиш в компрометиращо положение?
— Да те подмамя? Чуваш ли се какво говориш, Оливия? Мислиш ли, че имах някаква представа какво ще се случи? — поклати глава той и заговори спокойно, с което я вбеси още повече. — Според мен ти дори си нямала представа какво ще направиш, преди да го сториш! В кой точно момент успях да предупредя загадъчния оператор? Успокой се и нека да помислим.
— Ние няма да помислим, Мат. Няма такова нещо като „ние“.
После той престана да съществува за нея. Както трябваше да бъде в деня, в който врата щракна зад тях.
Чарлс Кранкоуър затанцува лудешки в контролната зала. Камерата беше изключена, но вече нямаше никакво значение. Беше получил точно това, от което се нуждаеше, точно това, което искаше, макар че не смееше да се надява.
Ликуващ, той взе мобилния телефон и започна да се обажда. Последният номер, който набра, беше на домашния телефон на изпълнителния директор. Ти Джей Лорънс вдигна след второто позвъняване.
— Кранкоуър, знаеш ли кое време е?
Чарлс се усмихна на себе си.
— Знам, шефе. Три и половина през нощта, а ние ударихме джакпота.