— Кранкоуър, ако това е някаква…
— Не, Ти Джей, нищо такова. Говоря за дистанционното предаване. Настъпи неочакван развой.
Тонът на Ти Джей стана сериозен.
— Мат и Оливия добре ли са?
— О, добре са, макар че в момента подозирам, че здраво са се хванали за гушите.
Той му разказа набързо какво беше станало, като изкара преместването на камерата случайно, с цел да се предложи по-голямо разнообразие на публиката. Знаеше, че Оливия винаги е била слабост на Ти Джей и се съмняваше, че той би искал да научи докъде беше стигнал Чарлс в стремежа си да я компрометира.
— Господи! — възкликна Ти Джей. — Не мога да повярвам.
— Да, аз също — съгласи се Чарлс, когато всъщност му се искаше да каже: „Не мога да повярвам на късмета си.“ — По-добре ела тук и виж записа, Ти Джей, за да се подготвиш за медиите, когато отидем да освободим Мат и Оливия от апартамента.
— Медиите вече знаят?
— Да, вероятно някой е следил уебсайта — излъга Чарлс, доволен, че се бе сетил да се обади на познатите си от мобилния, преди Ти Джей да е забранил.
— Добре, но какво точно показва този запис? Ще си имаме ли неприятности заради него?
— Не. Ще се обадя на медийния съвет, ако искаш, но не мисля, че ще го направят на проблем. Всъщност нищо не се видя, макар че беше съвсем ясно какво става.
Чарлс чу шумолене на чаршафи и си представи как Ти Джей се измъква от леглото тихомълком, за да не събуди съпругата си.
— Оливия сигурно не е на себе си — каза Ти Джей. — Повикай, моля те, Даян и Бен в радиото. Ще се обадя в апартамента от колата.
— Добре, шефе. Вече се обадих на охранителната компания хората им да ни чакат пред апартамента. Поне можем да спрем да се притесняваме за отразяването на края на промоцията в медиите. Ако не греша, няма да има къде игла да падне.
27
В понеделник сутринта в осем часа сутринта Ти Джей, Кранкоуър и двама яки служители от охраната се видяха с Мат и Оливия в апартамента. Ти Джей донесе сутрешния вестник, в който беше публикуван кадър, свален от записа в интернет под заглавие „Секси терапевтка се поддава на мъжки приказки“ и започна да се суети около тях, опитвайки се да ги подготви за истерията, която ги очакваше, щом излязат навън.
За разлика от него Чарлс буквално се носеше над земята, обзет от възторжено очакване, докато единият служител от охраната изгледа похотливо Оливия, а другият намигна по мъжки на Мат, от което на Мат му се прииска да ги просне на пода.
Напускането на апартамента не му донесе очакваното задоволство, а видът на Оливия, докато вървяха по постлания с пътека коридор на път към асансьора, говореше, че тя също е твърде погълната от собственото си падение, за да се зарадва на свободата си.
В лобито отново се спряха за последни инструкции от страна на Ти Джей, които се свеждаха до насърчаване Оливия да не обръща внимание на грозните въпроси и умоляване на Мат да не наранява никого.
— Да се съсредоточим върху приноса на слушателите ни за хранителната банка и да се опитаме да се измъкнем сухи от станалото.
Всички кимнаха, като че ли беше възможно, после Ти Джей, Чарлс и двамата охранители излязоха през вратата и шумната тълпа ги обгради.
Мат искаше да предложи помощта си, но откакто Ти Джей се обади в три и половина през нощта, Оливия беше отхвърлила всеки опит да обсъдят положението. Малко след това се бе прибрала в стаята си, откъдето се чуваха стъпките и й чак мо шест сутринта, когато тя се шмугна в банята, за да си вземе душ, а после се облече.
Сега стояха един до друг в очакване да излязат навън и да се изправят пред медиите, а изражението й го караше да й предложи… какво?
— Оливия, всъщност никой нищо не е видял. Ще кажа, че съм припаднал и ти си ми направила дишане уста в уста.
— Да, да — отвърна с горчив тон тя. — И съм ти разкъсала ризата, за да можеш да дишаш по-добре.
— Виж, Оливия, и двамата сме свободни и пълнолетни. Случилото се е малко неудобно, но Клинтън преживя нещо още по-лошо и оцеля.
— Имам новина за теб, Мат. За твоите слушатели това може да е още едно незначително прегрешение — от теб се очаква подобно поведение. Само че аз съм терапевт. Моите слушатели имат нужда от човек, когото да уважават и на когото да се доверяват. Случилото се не е нищо.
— Съжалявам, Лив. Ако си решила да отричаш, аз ще те подкрепя.
— Не ти искам подкрепата. Не искам също да лъжеш заради мен. Всъщност нищо не искам от теб.
Оливия се отдръпна и излезе навън. Мат я последва на крачка зад нея.
Имаше по-малко от секунда, за да отбележи какъв хубав ден е навън, преди да избухне шумотевицата.
— Имате ли връзка?
— Какво стана през нощта?