3
Джо-Бет Нейми сортира дрехите от коша с мръсно пране на пода в пералното помещение. Пусна водата и отвори капака на пералнята, после добави чаша от течния препарат за пране и се загледа как водата се разпенва, преди да започне да пълни пералнята със съдържанието на коша дреха по дреха.
Фланелките на Доуг бяха огромни като притежателя си, същото се отнасяше и за късите панталони. Джо-Бет размаха над пяната чифт бели боксерки и се изчерви, като си спомни как припряно ги бе свалила миналата нощ. От устните й се отрони въздишка при спомена за любенето му и задоволството, с което се сгуши в прегръдките му после — задоволство, което се изпари, след като се събуди и без да иска, го чу как я обсъжда в ефир с Мат Рансъм.
Джо-Бет почувства нова вълна от унижение и също толкова нежелан пристъп на отчаяние. Ърл Уейн Ролинс Втори не беше първият мъж, с когото бе имала връзка, но се надяваше да е последен. Жестоката истина бе, че го обичаше, а той неведнъж бе казвал, че я обича. Само че тиктакането на биологичния й часовник беше започнало да заглушава любовните признания.
Тя чакаше… Господи, колко искаше деца и свое собствено семейство. Не лишената от съдържание фасада на семейството, в което бе израснала, а истинско семейство, топлено от искрени чувства и емоционална близост. Принудата да се домогва до женитба я караше да се чувства като преоценена дреха, определена за коша с намалени стоки.
Джо-Бет пусна капака на пералнята и се наведе, за да извади джинсите, с които бе заредена сушилнята.
— Джо-Бет, долу ли си?
Тя продължи да вади мълчаливо дрехите от сушилнята и да ги сгъва една по една, като внимателно редеше своите и тези на Доуг в две отделни спретнати купчинки.
Доуг се приближи изотзад и обви ръце около нея. Докосването му както винаги бе изненадващо нежно за едър мъж като него.
— Добро утро, слънчице.
При други обстоятелства тя щеше да се обърне, да се изправи на пръсти и да се притисне към солидните гърди на Доуг Ролинс, но не и днес.
— Какво има? — Той зарови лице в тила й и сключи ръце под шията й. Всеки момент щеше да плъзне ръце под горнището на пижамата и да я накара да потръпне от удоволствие. — За никъде още не бързаме. Защо не се върнеш в леглото?
Без да се разнежва, тя се освободи от прегръдката му, обърна се и се вгледа в грубо изсеченото му лице. Беше по-висок от нея с цели двайсет и пет сантиметра и почти четирийсет и пет килограма по-тежък, но тя отказваше да се чувства по-незначителна. Във вените й кипеше справедливо възмущение, освен това й достави удоволствие изненадата му, когато постави ръка на гърдите му и го накара да отстъпи крачка назад.
— В теб има повече кураж, отколкото в цял Тексас.
Страните на Доуг бяха покрити с набола златисто-прошарена четина, а сините му очи искряха засмени.
— Снощи се обади в радиото и каза пред цяла Атланта, че не искаш да се ожениш за мен.
Усмивката му се стопи.
— Как мислиш, че се почувствах аз?
— Ами, аз…
— Това беше риторичен въпрос, Доуг. Не очаквам да ми отговориш.
— Ама, Джо-Бет, аз…
— Влюбена съм в теб. Ти също все повтаряш, че ме обичаш.
— Обичам те, Джо-Бет! Знаеш, че аз…
— Не. — Тя вдигна пръст, за да го накара да замълчи. — Да не си посмял да ми го казваш. Омръзна ми от приказки, които не водят доникъде.
— Ама, Джо-Бет, захарче…
Тя го възпря с поглед.
— Аз съм на четирийсет и една, Доуг. Не мога повече да си губя времето, докато ти се чудиш. Кой знае колко яйцеклетки са ми останали?
Доуг отвори уста, но сега, когато тя очакваше отговор, думите му бягаха. Двамата просто се гледаха в спарения въздух на пералното помещение, а звуците от пералнята и сушилнята правеха още по-напрегнато мълчанието помежду им.
Сините му очи придобиха извинително изражение при вида на нещастното й лице. Усещайки, че всеки момент ще се разплаче, тя се мушна под ръката му и изтърча към горния етаж. Облече набързо джинси и фланелка и избърса очи, докато разсъждаваше върху иронията на собственото си положение. Преди четири години бе отхвърлила предложение за женитба, защото не можеше да се омъжи за мъж, който не караше сърцето ида учестява ритъм.
Сега пулсът й се ускоряваше и сърцето й туптеше по-силно от всякога, но явно беше необходима намесата на природна стихия, за да накара мъжа, когото обичаше, да се ожени за нея.
След като приключи с понеделнишкото предаване, Оливия тръгна да търси Мат. Подготвена за сблъсък, тя се отправи към студиото, където Мат записваше реклами, решена да установи принципни правила за оставащото им време заедно в Ти Ел Кей.
Сбърка, като пренебрегна случилото се помежду им в Чикаго. Въпреки че нямаше намерение да огласява публично миналото им, това че остави проблема да тлее мълчаливо помежду им се оказа лоша идея. Не беше предполагала колко трудно ще й бъде отново да работи с Мат, но сега знаеше и просто трябваше да намери начин да оправи нещата.