Чарлс наруши мълчанието.
— Видяхте ли журналистите от „Фокс“ и Ен Би Си? Телевизиите ще се редят на опашка за интервюта. Може би трябва да започнем с „Добро утро, Америка“.
Мат и Оливия продължиха да се взират навън. Оливия се стараеше да седи далече от Мат, като внимаваше да не се опира до него на завоите. Гняв и болка струяха на талази от нея.
— Добре. Според мен едно любезно и приятелско „без коментар“ ще свърши работа в ситуация като тази — каза Ти Джей.
Оливия продължи да гледа през стъклото, без да им обръща внимание.
— Каквато и да е тя — поправи се Ти Джей.
Ти Джей и Чарлс зачакаха реакция, но Мат и Оливия продължиха да мълчат.
— Добре тогава — продължи Ти Джей. — Може да не ви се иска да говорите за това сега, но трябва да изработим стратегия за справяне с отзвука. Днес няма да излъчваме „Лив на живо“ и „Мъжки разговор“. Ще оставим слушателите да се поуспокоят. Утре всичко живо ще ни слуша. — Той се обърна към колегата си: — Чарлс, свържи се с Даян и Бен по телефона и им кажи днес да пуснат най-доброто от излъчванията досега. Ще оставим Оливия и Мат по домовете им, за да си починат, и по-късно следобед ще се съберем всички в радиото.
Лимузината навлезе в квартала на Оливия и отби на нейната улица. Двигателят заработи безшумно на място.
— В светлината на… хм… драматичния край на промоцията, помолих консултанта да направи последните проучвавия сред групата слушатели, както и допълнителни измервания на слушателския интерес. Днес следобед на срещата ни вече ще имам доклада му, както и резултатите от отзивите в Детройт.
Първият човек в радиото, на който се натъкна Оливия, беше Мат. Без да го поздрави, тя зачака мълчаливо асансьора. В асансьора пътуваха с още трима колеги, които едва сдържаха любопитството си. Двамата мъже потупаха окуражително Мат по гърба и ако не беше Оливия, със сигурност щяха да го поздравят. Жената само я погледна със съжаление, преди да отклони поглед. Това й напомни за реакциите, когато слуховете за изневярата на Джеймс се разнесоха, и за начина, по който тя самата гледаше майка си, когато тя безволево се оставяше бащата на Оливия да я тъпче.
Двамата с Мат прекосиха безкрайния коридор до кабинета на Ти Джей през море от критични погледи. Разговорите секваха и движенията застиваха, когато всеки, край когото минаваха, преставаше да клюкарства и започваше да изучава двата обекта на слуховете.
Въобразяваше ли си или Мат ставаше все по-висок с всяка измината стъпка, а тя се смаляваше все повече от неудобство? Вече обхваната от гнева Оливия се опита да не обръща внимание на хората и затърси думите, с които щеше да излезе пред слушателите си, за да им даде обяснение. Дано след края на срещата все още да имаше слушатели.
Пред вратата на Ти Джей Мат я хвана за ръка и я дръпна към себе си. Зяпачите замлъкнаха и наостриха уши.
— Не съм ти поставил капан, Оливия. Също като теб и аз се изненадах, когато видях, че камерата ни снима.
Оливия отскубна ръката си от хватката му.
— Добре. Това решава всичко, нали? Искаш да кажеш, че цялата ти кампания да ме накараш да се отпусна не е имала друг мотив, освен да ми помогнеш да подобря качеството си на живот? Стига, Мат! Това съм аз, Оливия, май си забравил?
— О, много добре си спомням. Може би по-добре от теб. Признавам, наистина мислех, че би ми било от полза да те извадя от равновесие за малко. Ала това беше само в началото, преди…
Мислите на Оливия се пренесоха към ястията, които й готвеше и сапунените опери, по които я запали, към духа на забава, който внесе в пленничеството им, е всичко това с едничката цел да му осигури печелившото място.
— Преди да решиш да ме — как се изрази репортера… — да ме свалиш?
— Оливия, не съм…
— Предполагам, че не ти си разтръбил на всички за Чикаго? Каза ли им как там също ме свали, преди да решиш, че си приключил с мен?
— Повярвай ми, Оливия, не съм…
— Трябва да съм пълна глупачка, за да повярвам и на една твоя дума. И независимо от всички доказателства за противното, не съм глупачка. — Тя му обърна гръб и влезе с решителна крачка в кабинета на Ти Джей.
Ти Джей, Чарлс, Бен и Даян вече ги чакаха. Оливия седна до продуцентката си, а Мат до Бен, с което двата враждуващи лагера бяха очертани. Никой не продумваше, докато Ти Джей прелистваше папката в скута си.
— Е — поинтересува се между другото той, — успяхте ли да си починете?
— Трудно е да почиваш, когато пресата лагерува на моравата ти — оплака се Мат. — После допуснах грешката да проверя гласовата си поща — обърна се той към Оливия. — Имах обаждания от „Пийпъл“, „Сапунена опера“ и от някои долнопробни таблоиди, за които никога не бях чувал. Всички искаха да изляза публично и да си призная всичко.