— Всичко щеше да е наред, ако се беше борил честно.
— Аз ли?
— Всички чухме хвалбите ти как си щял да я свалиш. Никога не съм предполагала, че ще успееш. Трябваше да я предупредя — закърши ръце Даян.
Мат поклати глава.
— Това бяха само приказки. Не аз разтръбих, че предаванията ни са застрашени и не аз бях инициатор да ни затворят в апартамент с размерите на грахово зърно за една седмица. — Той се изправи и се надвеси над Ти Джей и Чарлс, осъзнал истински. — Всичко е било въздух под налягане, нали? Използвали сте бюджета, за да ни накарате да се съгласим.
Само Чарлс прояви глупостта да не се шокира от обвинението.
— После включихте камерата и ни оставихте да ви свършим мръсната работа. — Гневът на Мат нарастваше и той го съсредоточи изцяло върху Чарлс. — Бен ми каза, че непрекъснато си бъзикал камерата, Кранкоуър. Трябваше да обърна внимание на думите му. Просто си чакал шанса си, нали? Предполагам, че ти си казал на пресата за Чикаго?
— Не е държавна тайна. Пише го в автобиографиите ви — заяви самодоволно Чарлс.
— Господа — започна с помирителен тон Ти Джей, но Чарлс явно не предусещаше опасността.
— Ти си едно голямо лайно, Кранкоуър.
— На твое място не бих бил толкова самодоволен, Рансъм — подигравателно каза Чарлс. — Ние само ви вкарахме в апартамента. Случилото се вътре е твое дело.
Съприкосновението на юмрука му с брадичката на Чарлс му донесе някакво удовлетворение и спря злостните му думи. За жалост, помисли си Мат, докато прескачаше отпуснатото тяло на Чарлс на път към вратата, това не ги правеше по-малко верни.
28
В седем и половина сутринта във вторник Оливия изкара на заден ход колата си по алеята, подмина групата репортери и продължи към Ти Ел Кей с ентусиазма на човек, на кого му предстои среща със смъртта.
След като гледа по телевизията как Джей Лено се забавлява за нейна сметка, тя прекара по-голямата част от нощта, подклаждайки гнева си към радиото и компанията, а останалата част в опити да анализира чувствата си към Мат. Беше се надявала на целебен нощен сън, но цяла нощ се въртя и мята в леглото, без да може да разбере какво й се бе случило.
Като се редуваше да нагласява възглавницата и да кръстосва стаите в дома си, тя си каза, че мрази Мат Рансъм, цялата тази каша е само по негова вина и станалото между тях спада към категорията „страхотен секс“, не към категорията, предизвикана от сериозни чувства интимност. Част от нея обаче отказваше да повярва, че си е въобразила за близостта помежду им, че наистина имаше нещо истинско между тях — нещо, което можеше да разбере, и да намери начин да обясни пред слушателите.
Предпочиташе да се отдаде на бурното възмущение, но съзнанието й я възпираше. Колкото и да й се искаше, не можеше да отрече колко жива се чувстваше с него. Или колко й харесваше да спори с него, да се храни с него, дори да почиства след него. Миговете на взаимно опознаване по време на вечеря бяха дар. Той не беше същият човек, когото познаваше от Чикаго, въпреки опитите му да се държи като преди. И когато му се предостави възможността да я съсипе, той не се възползва.
След като остави колата си в подземния паркинг, Оливия се качи на асансьора. По време на пътуването нагоре тя си представяше как пробива защитната броня на Мат, за да достигне до богатството от чувства, което се криеше под нея. После се упрекна, задето е такава оптимистка, защото какъв беше шансът той да допусне нея или някого другиго до себе си?
Даян я посрещна в контролната зала с усмивка, прегръдка и кутия понички с крем.
— Пак се връщаме на старата диета, а? — попита Оливия. Даян сви рамене.
— Приеми го като диета с дузина понички на ден. Помислих си, че няма да ни дойде зле да му отпуснем края за малко.
Оливия си взе една поничка с шоколадова глазура.
— Днес не се отказвам от каквато и да е била утеха. Ами ти, Ди? Готова ли си за това, което предстои?
— Мисля, че да. Вчера получих доста враждебни обаждания. Много от слушателите ти хич не са доволни от случилото се с Мат.
— Не ги виня. — Стомахът на Оливия се сви от страх. — Аз самата не мога да кажа, че съм доволна.
Даян се вгледа в лицето й.
— Чу ли какво стана, след като си тръгна вчера?
Оливия отхапа от поничката и се опита да запази незаинтересовано изражение.
— Мат удари Кранкоуър и го просна на земята. Обвини го, че последните снимки са негово дело и че той е казал на пресата за онова между теб и Мат в Чикаго.
— Проснал го е на земята?
— И още как! Чарлс си позволи да направи злостен коментар и Мат го нокаутира. Даде пътя и на Ти Джей също.