— Е, човек никога не знае — почуди се Оливия. — Може би Мат все пак е запазил някакво благородство. — Тя реши да обмисли случилото се по-късно и се зае с работата. — Добре, Даян. Прибери поничките и да се захващаме с предаването. Намери ми слушател, който да даде тон на предаването и оттам нататък поемам аз. Ясно?
— Ясно.
Сядайки зад микрофона, Оливия се абстрахира от шума около себе си.
В ранните утринни часове тя взе решение да се остави на течението в това предаване. — Не че това бе силата й — преди седмица изобщо нямаше и да помисли за подобно нещо. Чудеше се дали Мат щеше да се включи, както миналия път и картината на проснатия на пода Кранкоуър я накара да се усмихне неохотно.
Сигналът на предаването отзвуча, но когато провери монитора, за да види колко слушатели чакаха включване, екранът се оказа празен. Усмивката й се стопи и сърцето й се сви, когато погледна през стъклото към Даян. Продуцентката й направи гримаса и сви извинително рамене. Като си пое дълбоко въздух, Оливия излезе в ефир сама.
— Слушате „Лив на живо“ — слава богу, отново сме в студиото. Очаквам обажданията ви. За онези, които може да са забравили, номерът е 1–555-ЛИВ-НА-ЖИВО. Докато набирате, ще се опитам да обясня какво се случи през седмицата на промоцията.
— Основното е, че и аз съм човек като всички останали. — Тя замълча, за да подсили ефекта от думите си. — Аз съм терапевт с голям опит и когато погледна на проблемите ви като трета, обективна страна, мога да видя по-ясно грешките и слабостите ви. — Тя погледна към Даян и повдигна рамене, когато изрече с горчивина: — Не е толкова лесно обаче, когато се опитам да сторя същото за себе си.
Искаше й се да стане и да започне да крачи в ограниченото пространство, но беше вързана за микрофона, а чрез него със слушателите си. Докато им говореше, някои неоспорими истини, които бе отбягвала през дългата мъчителна седмица, изплуваха на повърхността. Съмняваше се, че някой беше по-изненадан от нея самата от думите, които излязоха от устата й.
— Изпитвам чувства към Мат Рансъм, които ми е трудно да определя. Запознах се с него, когато бях твърде млада и връзката ни приключи зле. Единствените чувства, които мислех, че изпитвам преди една седмица, бяха гняв и болка. Но се оказа нещо повече.
Оливия видя, че Даян прие обаждане и докато говореше, още няколко.
— Осъзнах, че винаги ви насърчавам да бъдете честни и да следвате гласа на сърцето си, дори когато това невинаги е лесно — засмя се тъжно тя. — Особено, когато е трудно.
Скръсти ръце на масата пред себе си и продължи:
— Не ви позволявах да проявявате слабост. Но когато ставаше дума за мен, е, нещата стояха по-различно. Не можех да призная, че чувствата ми към Мат бяха нещо повече от справедлив гняв и презрение. И накрая, страст.
Видя как Даян се вкамени в контролната зала и си представи как цялото радио затаява дъх. Запита се къде ли беше Мат и дали слушаше.
— Онова, което видяхте в неделя през нощта, беше напълно погрешно насоченият ми опит да накарам Мат Рансъм да осъзнае чувствата си към мен. Разбирате ли, исках и очаквах от него да направи нещо, което аз самата не бях в състояние да направя. Отричането е невероятно нещо. Виждах само недостатъците му, стените, които издигаше, методите му на справяне и ги намирах за незадоволителни. Ала отказвах да се вгледам в себе си.
Вече светеха лампичките на всички телефонни линии. Даян чукаше трескаво по клавиатурата, но Оливия не можеше да спре да говори. Трябваше да си признае всичко.
— Така че, разбирате, аз ви измамих. Не защото не можах да устоя на Мат Рансъм, а защото не можах да последвам собствените си съвети.
Истината се стовари върху нея като оловна плоча. Беше влюбена в Мат Рансъм. Все още. От край време. Думите й секнаха, щом го осъзна. Целият гняв, ревност, страстта, която я караше да оглупява, бяха явните признаци за силата на чувствата й към този мъж, а тя бе успяла да отрече или даде рационално обяснение на всяка своя реакция.
Принизявайки се до нивото му по най-неподходящия начин, се бе опитала да го принуди да признае, че имаше по-голямо значение за него от другите жени, които идваха и си отиваха от живота му.
— Мат Рансъм е незрял и ужасно ме дразни. — Тя замълча и когато продължи, усети ужаса в тона си: — Но както изглежда, аз съм влюбена в него.
Оливия млъкна, когато последиците от това, което изрече, започнаха да достигат до съзнанието й. Тя беше влюбена в Мат Рансъм. Обичаше мъж, който третираше жените като част от мебелировката, мъж, който беше издигнал непреодолими стени около сърцето си, а после ги бе опасал с бодлива тел, за да обезсърчи и най-безразсъдно смелите.