Выбрать главу

Беше ли тя наистина толкова смела? Оливия прегледа списъка с чакащи включване слушатели, надявайки се на чудо — да срещне името на Мат. В света на фантазиите й той щеше да чуе признанието йв любов и бум, щеше да осъзнае, че са предопределени един за друг. Да. После щеше да й направи предложение в ефир. И да я отведе в Нийделенд, за да си играе с другите загубени момчета. Тогава щеше да се наложи да се прекръсти на Уенди. И да се премести в Лондон.

— Е — най-накрая забеляза ръкомахането на Даян, — ще приема първото обаждане, докато духовете се поуспокоят след бомбата, която пуснах. Да видим…

Забеляза името на Джо-Бет на монитора и я включи.

— Боже, доктор О! — Гласът на Джо-Бет звучеше почти толкова несигурно, колкото се чувстваше и самата Оливия. — Мразя да прекъсвам хората.

— Няма нищо — отвърна Оливия. — Аз просто, ааа… имах нужда да прочистя атмосферата около себе си. — Жалко, че трябваше да използва чук за целта. — Кажи ми какво става.

— Все още не съм решила какво да правя — каза Джо-Бет. — И двамата с Мат казахте, че ако искам да се омъжа, а Доуг не желае, трябва да продължа живота са.

— Така ли те посъветва той?

— Да.

Джо-Бет говореше твърде примирено за жена, решена да се омъжи. Оливия още помнеше как се примири с брака си с Джеймс, когато в действителност сърцето й искаше Мат. Не искаше Бет да допусне същата грешка.

— Разбираш ли, Джо-Бет, когато стигнеш до сърцевината на нещата, всичко се свежда до едно: кое е по-важно за теб — да се омъжиш или човекът, с когото ще споделиш живота си? Когато намериш отговор на този въпрос, ще знаеш как да постъпиш.

— Надявах се да ми дадете по-конкретен съвет.

— Знам — отговори Оливия, — но според мен вече ти дадох повече съвети, отколкото е редно. Време е да започнеш да се доверяваш на интуицията си.

Разбира се, интуицията й я накара да направи това скандално признание пред всички и това й донесе само чувството за празнота и тъпа болка в областта на сърцето. На хоризонта се задаваше вероятността за още по-голямо унижение.

По сигнал на Даян тя приключи разговора и изчака редовния рекламен блок.

Знаеше, че ако Мат не беше слушал предаването в началото, досега все някой му беше казал, но въпреки опашката от желаещи да говорят с нея, Мат не беше между тях. Оливия се замисли за багажа, който Мат носеше със себе си, за загубата и болката, които беше погребал надълбоко, и й се прииска той да й позволяваше да му помогне. Повече от всичко желаеше да бъде свободен да отвърне на любовта й по приемлив за нея начин.

Към края на рекламите Оливия се замисли какво би посъветвала слушател в нейното положение. Беше казала на Джо-Бет и на много други жени да преследват мечтите си и да не се отказват от онова, което искат.

За неин лош късмет, тя искаше Мат Рансъм, при това целия, завинаги и по всички възможни начини. Време беше да срине няколко стени и да започне да прилага на практика онова, което проповядваше.

В една здрава връзка и двамата споделят мислите и чувстват си. Очакванията трябваше да бъдат… оправдани. Имаше право да знае какво чувства към нея Мат Рансъм.

Затвори очи и си пое дълбоко дъх. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите й.

— Както споменах преди малко, аз, ааа, съм влюбена в Мат Рансъм. — Тя замълча. — Мисля, че е време да разбера какво изпитва той към мен.

Ръцете й трепереха, но вече нямаше връщане назад.

— Мат, ако ме слушаш там някъде, вдигни телефона и ми се обади, но трябва да си готов да разкриеш какво чувстваш.

Оливия отново прегледа списъка със слушателите, но името на Мат не фигурираше между тях. Устата й беше пресъхнала, усещаше главата си като в безтегловност, но дълбоко в сърцето си знаеше, че заради тях двамата, трябваше ясно да изкаже желанията си.

Тя си пое дъх и отправи последното си предизвикателство:

— Хайде, Мат. Вдигни телефона и ми се обади. Да видим дали имаш смелостта да напуснеш Нийделенд.

29

В продължение на пет секунди Мат обмисляше дали да се обади на Оливия. Беше под душа, когато предаването започна и се бършеше, когато тя изрече признанието си в любов, а когато го предизвика да се обади, вече го обливаше студена пот.

Той омота кърпа около кръста си и избърса изпотеното огледало в банята, за да се огледа. Челото му беше сбърчено от обзелата го паника, а очите му бяха като на хванато в капан животно. Обичайното му нехайно изражение бе потънало вдън земя. Оливия ловко бе обърнала ситуацията срещу него и сега той нямаше представа какво чувства и как да реагира.

Мат насапуниса бузите си с пяна за бръснене и прокара бръснача надолу, като поряза едното си ухо. Не можеше да си представи какво беше влязло в главата на Оливия, но ако очакваше от него да се обади и да разкрие най-съкровените си чувства по нейна заповед, сигурно живееше в още по-откачен и измислен свят от този, в който твърдеше, че живее той.