Оставаше й само едно — да събере парченцата и да продължи напред. Преди осем години беше оцеляла след Мат Рансъм с много по-малко средства и опит от тези, с които разполагаше сега. Щеше да го преживее. Имаше личен живот и кариера, в които да вложи енергията си и ако болката в сърцето й беше по-силна от унижението, щеше да се погрижи никой да не го разбере.
Рано в понеделник, по време на полета до Атланта, концепцията за оцеляването все още занимаваше мислите й. Жените непрекъснато преживяват сърдечни болки, разочарования и ежедневни предизвикателства, за които мъжете си нямат никаква представа. В ума й започна да се оформя една идея, която не я напусна, докато излизаше от летище „Хартсфийлд“, нито по време на натовареното движение.
Тя се обади от колата и поръча на Даян да намери подходяща музика и й даде някои насоки, докато обмисляше как да проведе предаването си. Щеше да се опита да не бъде твърде остра. Сутрешното предаване щеше да бъде посветено на всички жени, които знаят как да оцеляват… и на мъжете, които изостават.
30
Джо-Бет се протегна през Доуг, за да изключи алармата на часовника, преди да се е включила. Гърдата й се докосна до ръката му и видя как той се усмихна неволно в съня си.
Не знаеше защо беше нагласила алармата, след като нямаше намерение да спи. В три часа през нощта, когато той най-накрая заспа след поредното любене, тя се подпря на лакът, за да го погледа, защото не искаше да изпуска нито миг от последната си нощ с него.
— Мммм. — Доуг протегна едрата си ръка и я прокара по извивката на ханша й.
Очите му останаха затворени, но нейните не се откъсваха от познатите черти на лицето му и златистата набола брада, която го покриваше.
Погледът й обходи масивния му гръден кош с килимче от къдрави златисти косми. Доуг беше топъл, внушаваше чувство за сигурност и миришеше на любовна нощ. Тихичко, тя вдъхна уханието му, запечатвайки този мъж и този момент завинаги в паметта си.
Когато повече не можеше да пренебрегва часовника, Джо-Бет лекичко се измъкна от леглото, като внимаваше да не го събуди и отиде в банята, като затвори вратата след себе си.
Приглушеният шум от душа проникна през сънната завеса в мозъка на Доуг, но картината на росното й апетитно тяло беше тази, която го разсъни напълно. Като се претърколи по гръб и протегна с наслада, той се замисли дали да не се присъедини към нея.
Вместо това остана да лежи усмихнат. Господи, чувстваше се толкова добре. Беше уморен и малко понатъртен тук-там от креватната гимнастика, но дълбоко в себе си бе задоволен и щастлив.
Тъкмо бе стигнал в града след пътуване на североизток, когато прие съобщението от Джо-Бет. Бяха изминали много дни, без да я види, твърде много самотни дни в кабината на камиона, през които не мислеше за нищо, освен за отношенията им. Дни, през които се бе опитал да обмисли чувствата си. За първи път беше готов да обсъди бъдещето с нея.
Но за първи път от много време Джо-Бет нямаше желание да обсъжда бъдещето. Всъщност тя явно изобщо не се интересуваше от разговори.
Доуг легна по гръб и положи ръцете си като възглавница. Чуваше как Джо-Бет си тананика под душа и се ухили отново, когато си спомни изминалата нощ.
Беше го посрещнала на входната врата с черното боди, което й беше подарил за рождения ден. Когато се бе опитал да й каже какво мисли за отношенията им, тя сложи пръст на устните му и седна в скута му. Изведнъж цялата кръв нахлу в главата му, не и в тази с бейзболната шапка на нея.
Тя започна да го дразни с бельото с дупка отдолу, докато той не полудя от желание по нея. Свали си панталона и първия път я облада, докато тя се бе навела пред хладилника, като се правеше, че търси бутилка вино. Вторият път беше на пода в дневната, след като тя го съблече на светлината на свещи.
Докато успеят да стигнат до спалнята, единствените звуци, които се чуваха, бяха на стенания от екстаз. Нямаше да забрави тази нощ, докато беше жив.
Доуг примигна и седна в леглото, осъзнавайки колко странно беше поведението на Джо-Бет. Тя винаги беше проявявала охота в леглото и си бяха прекарвали страхотно, но не си спомняше да е била толкова агресивна. И защо не искаше да разговарят?
Той спусна крак на пода и се изправи. След като почука на вратата на банята, той отвори.
— Джо-Бет, защо не дойдеш да си поговорим за нас?
Тя се загърна с бялата хавлиена кърпа и подви крайчето й над гърдите си.
— Не мога, Доуг. Вече съм закъсняла за работа.