Выбрать главу

Той присви очи.

— Ами ако имам нещо да ти кажа? Ами ако искам…

Тя пристъпи към него и сложи пръст на устните му точно като миналата вечер.

— Не, Доуг. Да не разваляме момента. Не мислиш ли, че това беше най-страхотната нощ?

— Да, разбира се, аз…

Тя взе четката от рафта в банята и я прокара през късите си къдрици. Лицето й сияеше, а устните й изглеждаха само за целувка.

— Няма какво да обсъждаме — каза тя. — Все още съм на седмото небе след тази любовната нощ.

Той чу думата любовна и понечи да й каже какво си бе мислил, но тя сложи пръст на устните му и мина покрай него на път за спалнята.

Той я последва, опитвайки се да разбере какво ставаше и стигна точно навреме, за да я види как пуска кърпата на земята и се пъхва в дантелени бели бикини и сутиен.

— Наистина трябва да тичам. Норийн никога няма да се оправи със сутрешната навалица без мен.

Тя си облече униформата и се обърна с гръб, за да й помогне с ципа. Той се подчини, а после сложи ръце на раменете й, като си мислеше, че ще я обърне, за да поговорят, но тя се освободи от ръцете му и забърза към гардероба, откъдето извади белите си работни обувки с равна подметка.

— Но, Джо-Бет, опитвам се да ти кажа, че аз…

— Съжалявам, че си тръгвам така, Доуг. В шкафа има кафе и няколко кексчета в кутията за хляб — усмихна се мило тя, но той започваше да си мисли, че нещо не е наред. — Ще затвориш ли хубаво вратата на тръгване? Не ти трябва ключ.

— Джо-Бет, защо не се обадиш и не кажеш, че си болна? Имам да ти казвам нещо.

— Съжалявам, но не мога.

Тя се повдигна на пръсти, целуна го лекичко по бузата и почти изтича навън.

Доуг изгледа как вратата се затръшва и промърмори в празната дневна:

— Предполагам, че днес няма да ми се наложи да коленича.

Ала не изпита облекчение.

В девет часа сутринта Оливия започна обнадеждена предаването си.

— Добро утро на всички — поздрави тя. — Слушате „Лив на живо“, след освежителната почивка на плажа, отново съм на седлото, готова да се заема с проблемите ви. Но преди да започнете с въпросите си, бих искала да направим нещо различно.

Оливия пусна музиката, приготвена от Даян — компилация от утвърждаващи женствеността песни от седемдесетте и осемдесетте. „Аз съм жена“ на Хелън Реди, преля плавно в „Ще оцелея“ на Глория Гейнър, докато Оливия подготвяше слушателите си.

— Неотдавнашните ми преживявания ме накараха да се вгледам отблизо в мъжката психика и мога да ви кажа, че картината не е розова. Според мен жените търсят отговори, докато мъжете — поне този тип мъже, които живеят в Нийделенд или на измислен необитаем остров — са заети да избягват тези въпроси. Днешното предаване е посветено на справането с живота — от страна на жените.

— Моите признания миналата седмица и липсата на реакция от страна на Мат Рансъм са показателен пример по колко различен начин мъжете и жените възприемат живота си. Не можех да не се запитам колко мъже биха оцелели дори един ден като жени. — Оливия остави думите си да висят във въздуха в продължение на няколко секунди, после продължи: — Затова днес, за забавление, и защото наистина имам нужда да изпусна парата, ще си създадем собствена версия на „Сървайвър“… за мъже. — Тя намигна на Даян и се облегна на стола. — Ето каква е задачата — десет мъже се оказват в предградията и трябва да се справят с ежедневието на една жена. Всеки от тях има семейна кола, три деца — всяко от които се занимава поне с един вид спорт и взема уроци по музика или танци — и малко или никаква помощ от половинката си. Задачата ви е да измислите с какви препятствия трябва да се справят.

Оливия пусна силно инструменталното парче на „Ще оцелея“, после го намали. Проверката на монитора й показа, че слушателките се редяха на опашка за включване в играта.

— Добре, Миранда е в ефир — обяви Оливия. — Какво друго според теб трябва да имат нашите състезатели с тях?

— Домашен любимец — куче — изчурулика Миранда. — Тя е разгонена, носи памперс и децата задават въпроси.

— Боже, това беше наистина добро предложение, Миранда. Други идеи?

— Мисля, че трябва да си бръснат краката и да се гримират.

Следващата слушателка се казваше Дона.

— Лятото е в разгара си, но те трябва да носят чорапогащници — от онези, които струват дванайсет долара чифта и се късат точно в най-неподходящия момент. И високи обувки с остри върхове.

— Знам какво е — усмихна се Оливия. — И защо не стигнем по-далеч и не забраним готовата храна? Мисля, че нашите състезатели ще трябва да приготвят всяко ястие, което сервират — усмихна се отново тя, когато бройката на обажданията се удвои. — Здрасти, Тина. Слушаме те.