— Здрасти, доктор О. Мисля, че трябва да ги накараме да изперат и да почистят, когато на някое от децата му стане лошо в два през нощта. Мисля, че не бива да им позволяваме да гледат телевизия, докато децата не заспят и не свършат с домакинската работа.
— Страхотно — усмихна се злорадо Оливия. — И да се погрижим телевизорите да нямат дистанционно.
Даян пусна звуков ефект на ахване от ужас и намали музиката.
— Това е вашата фантазия, дами. Проявете я на воля — каза Оливия, докато приемаше следващото обаждане. — Твой ред е, Кармен. Кажи ми какво си намислила за участниците ни.
— Иска ми се да ги видя на родителска среща, а после да докладват за резултатите. Или да направят макет на Везувий от брашно и вода в нощта, преди да бъде предаден. Още по-добре — да накарат тригодишно дете да изяде лъжица грах.
Оливия примигна.
— Боже, става страшно!
Кармен се засмя.
— Да. Истинският живот изисква много повече от теб, отколкото австралийската пустош или черния континент.
Оливия не можа да сдържи усмивката си, докато се подготвяше да пусне рекламите.
— Ако включим и приучването на гърне и се опитаме да накараме противоположния пол да признае чувствата си, нашите участници ще ни молят на колене да ги признаем за победени.
Оливия вмъкна „Ние сме семейство“ на „Систър Следж“, като остави песента като фон, докато насочваше разговора към рекламната пауза:
— Ако ме питате, ще се получи хитово телевизионно предаване. Блягодаря, че ми помогнахте да се разсея, дами. Мисля, че е време да минем на нашите проблеми. Обадете ми се, ако нещо ви измъчва. Готова съм да ви помогна да живеете живота си… на живо.
Мат стъпи на предната веранда на дома, в който беше израснал. Къщата беше ниска и обширна, построена в популярния някога прериен стил и също като по-впечатляващите викториански къщи или тези в стил от епохата на Тюдори-те, разположени сред зеленината на този чикагски квартал, тя бе грижливо поддържана.
Той натисна звънеца и през цветното стъкло на дървената врата видя как майка му се приближава. Още помнеше виковете й „Не я затръшвай, ще счупиш стъклото!“, но не си спомняше с Адам някога да бяха обръщали внимание на предупрежденията й.
Вратата се отвори и майка му застана на прага. Преди да му се усмихне, за части от секундата погледът й се премести от дясната му страна, където винаги стоеше Адам. Дори след трийсет и три години тя винаги изглеждаше-изненадана от липсата му.
В миналото би го подминал, би се пошегувал, не би обърнал внимание, но благодарение на проклетата намеса на Оливия, напоследък беше мислил твърде много за това и раната беше разчоплена.
— Погледнала ли си ме някога, без да си пожелаеш Адам да беше тук.
Усмивката замръзна на устните й и се видя, че иска да отрече, но кафявите й очи, които беше предала и на двамата си синове, я издадоха.
— Не — призна тя. — Не съм.
Мат отвори уста, за да изтърси обичайната шеговита реплика, но изрече единствено:
— А аз се опитвах да живея и за двамата, но не съм сигурен, докога ще издържа.
Не беше сигурен кой от двамата беше по-изненадан.
— Господи, Матю. Какво му има на доброто старо „здравей“?
Маргарет Рансъм се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.
Видя, че в очите й заблестяха сълзи и тя примигна няколко пъти, за да ги спре, преди да се обърне и да го въведе в кухнята. Мат се почувства като пълен негодник.
— Сестра ти и децата са тук. С Дан току-що се върнаха от Италия и тя приготвя новия си специалитет — сос за плоски спагети.
Мат пусна сака в коридора и последва майка си в „сърцето“ на къщата. Странно, че го определи по този начин, когато той и Сандра бяха причината това сърце да продължи да бие. Пристъпи в кухнята и помириса въздуха одобрително, решен да остави миналото и да стъпи на по-позната емоционална почва. Храната му беше хоби и обичаше да готви, но сестра му беше превърнала готвенето от детските им години в невероятно успешен италиански ресторант.
— На какво ми мирише? Домати? Доматен сос с чесън? Мирише ми на нещо невероятно.
Племенниците на Мат влетяха и се хвърлиха върху чичо си, докато по-голямата му сестра ги гледаше умилително.
— Невероятно? Мисля, че някой е бил твърде дълго на юг.
Мат разроши косите на близнаците.
— Мислите, че имам странен акцент?
Кайл и Кени се изкикотиха и се опитаха на свой ред да разрошат косата му.
— Ей, внимавайте как се отнасяте с чичо си, който има билети за едни от добрите места за утрешния мач на „Кюбс“.
Близнаците запищяха от радост, когато Мат извади доказателството.
— В първи сектор. Седем вечерта. Имайте късмет да не дойдете.