Червената светлина над вратата на студиото говореше, че микрофонът на Мат е включен, така че тя се спря отвън и аапочна да изучава врага си през правоъгълното стъкло.
Докато го наблюдаваше, той седеше приведен към микрофона, разпределяйки вниманието си между листа с текста, дигиталния таймер до него и четенето на глас. Езикът на тялото му показваше, че е хем съсредоточен, хем спокоен. Нито едно от двете не важеше за Оливия, защото дори зад стената на звукоизолираната стая, Мат Рансъм все така имаше властта да я изважда от равновесие.
Тя беше двайсет и една годишна стажантка, когато сексапилният диджей на следобедния блок в Зет Ен я свали. Той беше обигран, тя — болезнено чувствителна и неопитна. Тойй предложи единствено добро прекарване, а тя се влюби дълбоко и безнадеждно. И макар да не бе готова за започване на такава връзка, то се оказа още по-неподготвена да се справи с внезапния й край.
Това преживяване бе белязало сърцето й и я бе променило завинаги. Никога вече след това тя не се отдаде безрезервно някому и не се довери така сляпо. Дори изборът й на съпруг носеше белега на наученото от Мат.
Сега, осем години по-късно, бе трудно да проумее как бе могла да се влюби така силно в мъж, когото едва познаваше. Още по-трудно беше за разбиране защо една част от нея продължаваше да вярва, че в Мат Рансъм се крие нещо повече от секси усмивка и непринуден чар.
Докато го гледаше как работи, тя си каза, че изпитва само презрение към мъжа, който преминаваше през жените, както фермерът преорава полето, но все още помнеше всяка подробност от часовете, прекарани заедно в леглото. Както помнеше и какво беше усещането да владее цялата сила на личността му, съсредоточена единствено върху нея.
Червената лампа изгасна и Оливия протегна ръка към топката на вратата. Бързо, преди да е загубила кураж, тя я завъртя и отвори вратата.
Мат вдигна очи от пулта и застина от изненада.
— Здравей, Ливи.
Гальовното име, с което я нарече както някога, я накара да се вкамени. Необходими й бяха няколко безкрайни секунди, за да се окопити и огромна сила на волята, за да не сведе очи. Тя пристъпи напред и затвори вратата зад гърба си, опитвайки се да не обръща внимание на тясното пространство, което Мат изпълваше изцяло.
— Искам да поговорим за това, което става помежду ни.
— Помежду ни? Да не съм пропуснал нещо? — усмихна се той и кафявите му очи грейнаха. — Не, определено щях да знам, ако има нещо между нас.
Тя почувства как червенината запълзява от шията към бузите и и се пребори със желанието да отстъпи назад.
— Невероятно е, като се има предвид с какво си изкарваш прехраната, Оливия, че споменаването за секс все още те кара да се изчервяваш. — Той не изчака отговора й. — За секс говорехме, нали?
Очевидната подигравка в гласа му я накара да изпъне гръб.
— Ти може и да си, но това ти е стандартната тактика, нали? Не съм дошла да играя двойни игрички, Мат, и нямам интерес да си губя времето със сексуални намеци.
— Не, хайде да не си губим времето. Нито да се забавляваме твърде много. Не бихме искали да проличи, че сме хора все пак.
Жегна я силен гняв. Вдигна брадичка и каза:
— Докато Ти Джей не изясни положението, трябва да се постараем да се държим професионално. Надявам се, не си забравил какво означава тази дума.
— Да съм забравил? Та аз те научих на професионализъм заедно с доста други неща.
Оливия се изчерви от безочливото напомняне. Отвори уста да отговори, но трябваше да преглътне отговора си, защото на вратата се почука. Обърна се, когато вратата се отвори и на прага застана някаква млада и много красива жена.
— Надявам се, че не ви прекъсвам. — Момичето огледа Оливия. — Обеща ми да обядваме, Мат. Готов ли си?
— Оливия, това е Чери. Току-що започна работа в търговския отдел. Чери, доктор Оливия Мур.
Лицето на Чери грейна от нескрито обожание. Към Мат, разбира се.
— Приятно ми е да се запознаем, доктор О. Аз съм ваша голяма почитателка. — Респектът в тона й направо постави Оливия в категорията на застаряващите матрони, които не представляват конкуренция — място, където една трийсетгодишна жена не би искала да бъде.
Оливия се насили да се усмихне.
— Благодаря ти, Чери. И на мен ми е приятно да се запознаем, само че още не съм свършила с Мат.
След като си повтори наум, че не е направила от онези грешки на езика, които подсъзнанието ни скроява понякога, тя изчака младата жена да затвори вратата. После се обърна отново към Мат, въоръжена с прозрението, че Мат също като баща й, винаги ще бъде заобиколен от Черита.