— Мат Рансъм, утре е учебен ден. Момчетата имат…
Той се приближи до сестра си и й лепна целувка по бузата.
— Спокойно, Сан. Когато си на девет и чичо ти идва на гости, бейзболът е задължителен. Ако се държите прилично, вие с Дан също можете да дойдете.
Той се протегна и повдигна капака на най-голямата тенджера, за да види какво има вътре.
— Помислих си, че си научила нещо ново и екзотично от пътуването си, но виждам, че все още разчиташ на старото рагу.
Сандра дръпна капака от ръцете му и го бутна настрани.
— Ха! Да не чувам споменаването на тази дума в мое присъствие. А сега отвори бутилка вино, моля. Искам да опиташ ястието.
Тя го изгледа от глава до пети.
— А после искам да науча, какво, по дяволите, става между теб и доктор О.
31
Точно както се бе надявала, пътуването до морето прогони депресията й. Все още имаше трудности със заспиването и се будеше в ранни зори, но сега имаше за цел да оползотвори късното лягане и ранното ставане.
Всяка сутрин работеше по новата книга по темата защо жените не могат да си поискат това, което желаят най-много. Когато се съмнеше, излизаше и тичаше по три километра и половина, после си вземаше набързо душ и изяждаше купичка мюсли. В осем без петнайсет вече беше на път към работата.
Там насочваше енергията си към слушателите и проблемите им, като пресичаше всякакви догадки защо Мат не се бе обадил и отхвърляше предложеното съчувствие с философията „всяко зло за добро“, която й се щеше да изповядва в действителност.
Към дванадесет, когато „Лив на живо“ свършеше, тя излизаше на обяд с приятели или използваше времето, за да събира материал за книгата си. Приемаше да изнася лекции, но внимаваше да не реагира твърде остро, когато споменаваха името на Мат.
От опит знаеше, че ако продължеше да се преструва, че е добре, в един момент наистина щеше да бъде. Затова ходеше с изправени рамене, високо вдигната глава и целия кураж, на който беше способна. Отвътре се тресеше като желе, но след като никой не можеше да надникне отвътре, успяваше да запази в тайна вътрешната си несигурност.
Въпреки че по-скоро би умряла, преди да си признае, но в някои дни се оказваше пред телевизора в един часа, когато започваше „Всички мои деца“. И продължаваш да седи пред него, когато в пет свършеше „Опра“.
Дори още по-зле, не можеше да подмине мач на „Брейвс“ по телевизията, а умението й с боравенето с дистанционното беше достигнало до съвършенство.
Даян беше единственият човек, наясно с ужасното противоречие между външното спокойствие на Оливия и вътрешните й терзания. Оливия от своя страна подозираше, че последната диета и програмата с упражнения на продуцентката й бяха не само с цел да подобри здравето си, но и да я държи под око.
Оливия седеше на верандата и чакаше Даян за разходката им след вечеря. Вечерта беше мека и виковете на играещите в сляпата уличка деца се смесвах с бръмченето на косачката през две къщи. Когато Даян паркира край тротоара, Оливия се запъти да я посрещне. Те направиха няколко дискретни упражнения за разтягане и тръгнаха да се разхождат.
След около осемстотин метра Даян обяви:
— Този следобед се отказах от шоколадовите бонбони.
— Страхотно — отвърна Оливия.
— Имам намерение да започна упражнения с личен треньор.
— И това е страхотно. Радвам се, че сериозно си се заела със спорт — усмихна се Оливия и ускори крачка.
Вървяха в продължение на цяла минута, преди Даян да попита:
— Мат обаждал ли се е?
Оливия се спъна в една неравност на тротоара и се забави с отговора.
— Не — погледна продуцентката си тя, но не можа да й зададе същия въпрос на свой ред.
Както се оказа, Даян не се нуждаеше от подканяне. Тя направи няколко въртеливи движения с рамене и сподели:
— Бен казва, че Мат е извън града, но не знае за колко време.
Оливия искаше да попита къде е отишъл и дали е казал нещо за публичното й обяснение или за шегата за негова сметка с предаването „Сървайвър“, но да помоли Даян да помоли Бен да попита Мат как го е приел и намирисваше на гимназиален манталитет. Последното нещо, което искаше хората да разберат, беше какво значение имаха за нея действията на Мат или липсата им.
Повървяха мълчешком известно време и тъкмо когато реши, че няма начин да спомене името на Мат, без да се изложи, Даян каза:
— Знам, че ми каза, че не се интересуваш от клюки, но Бен смята, че Мат е в Чикаго. Само Ти Джей е разговарял с него.
— Хм, благодаря — изрече Оливия.
Обиколиха квартала и изкачиха хълма, за да се върнат при къщата на Оливия. Даян се наведе и обви с ръце коленете си, проявявайки забележителна гъвкавост. После се протегна напред, отправи няколко въздушни крошета и каза: