Джо се разсмя силно, от което коремът му се разтресе.
— За първи път чувам да оплакване, че не са ти взели парите. Ще го запомня.
— Хубаво. Върви и си го запиши, да не го забравиш, но първо ми кажи сумата. — Не искаше точно сега да се натъкне на Доуг след цяла седмица успешно избягване и криене.
Джо избъбри цена, която беше твърде ниска. Химикалката й се плъзна светкавично по листа, като тя добави отгоре двайсет долара, за да им покаже с кого си имат работа.
Без да изчака касовата бележка, та скочи в кадилака и завъртя стартера, като забеляза въпреки бързането, че двигателят запали веднага. После с едно последно „благодаря“ и помахване, тя изкара колата на заден и гумите й изсвириха при внезапното потегляне.
Два светофара по-нататък, пулсът й слезе до нормалните граници. Тя отпусна глава върху кормилото, докато изчакваше да светне зелено, и си каза, че е постъпила правилно.
В момента избягването на Доуг Ролинс беше въпрос на самосъхранение. Кевин Мидълтън беше добър човек, от когото щеше да излезе също толкова добър съпруг. Вече беше подхванал темата за съвместния живот, който можеха да имат и Джо-Бет подозираше, че скоро щеше да зададе съдбовния въпрос. Само трябваше да намери начин да се влюби в него.
Доуг Ролинс се взря през прозореца към закритата писта за бягане на втория етаж на Християнската асоциация на младите мъже. Навън беше хубав пролетен ден, но не му се искаше да тича сам, когато мислите му се връщаха непрекъснато към Джо-Бет. Другите бегачи вече обикаляха по гумираната писта и тъй като отгоре се откриваше гледка към залата с уредите, имаше е какво да се разсейва. Естествено, заради коленете и четирийсетте му и четири години, по-щадящата изкуствена настилка не беше за пренебрегване.
Като си намери място сред потока бягащи, той започна по-бавно, докато регулира дишането си и влезе в ритъм. След първите три километра намали темпото и се премести на вътрешната лента, за да може по-добре да вижда какво става долу.
Покрай стените с огледала бяха наредени колела, пътеки за бягане и всякакви уреди за фитнес. Средата на помещението беше разделена на два сектора с щанги и гири от лявата страна и уреди от другата. Следобедните посетители пъшкаха и се потяха над най-различни упражнения. Погледът на Доуг огледа групата, отделяйки сериозно спортуващите от съботно-неделните бойци, наслаждавайки се на жените, които имаха защо да облекат трика, като избягваше онези, които би трябвало да изберат не толкова прилепнали екипи.
След шестия километър вниманието му се насочи към една по-възрастна двойка, които се редуваха на уредите заедно. Жената се движеше бавно, сякаш преместването на единия крак пред другия изискваше голямо усилие и концентрация. Едната страна на тялото й изглеждаше парализирана и Доуг се запита дали не е прекарала удар.
Мъжът, за когото Доуг предположи, че е съпругът й, изглеждаше във форма, но забавяше крачка, за да върви редом със жена си, носеше кърпите на двамат, шише с вода и карта, в която записваше изпълнението на програмата. Не се оглеждаше — вниманието му беше изцяло съсредоточено върху жената до него.
Когато някой уред се освободеше, мъжът нагласяваше тежестите и го регулираше, като помагаше на жената да се настани, а после през цялото време, докато тя тренираше, й говореше, отбелязвайки сериите върху картата, след като тя свършеше. Вниманието на жената беше съсредоточено върху всеки нов уред, докато неговото — единствено върху нея. Доуг почти усещаше желязната му воля, която се сплотяваше и укрепваше тази на жената и въпреки че не можеше да чуе какво й казва, Доуг си представяше любящия му тон.
Сърцето на Доуг се сви, когато постави себе си и Джо-Бет на тяхно място. Може би Джо-Бет щеше да го води и да му помага да се възстанови. А може би щяха да имат късмет никога да не се наложи да търсят сили един от друг.
Ала каквото и да станеше, сега вече разбираше кое беше най-важното — пълното отдаване на другия, споделянето на доброто и злото, което им поднесеше животът. Точно това искаше Джо-Бет, но довчера той беше зает по-скоро да отбягва темата, отколкото да се вслуша във думите й.
Доуг забави крачка и започна да ходи. Беше се показал като невероятен глупак и нищо чудно, че тя го отбягваше напоследък.
Време беше да извади главата си от пясъка. Обичаше Джо-Бет Нейми и вече знаеше колко много искаше да се ожени за нея.
Той напусна пистата и отиде в съблекалнята, за да си вземе душ. Трябваше му годежен пръстен. После трябваше да намери Джо-Бет и да й каже какво е решил. Можеше да си представи радостта на лицето й, когато най-накрая й зададеше въпроса.