Доуг се подсуши, облече се и излезе през залата за тренировки с надеждата, че ще зърне още веднъж двойката, която му помогна да проумее какъв глупак е бил.
Видя ги, че отиват към автомата за вода, хванати за ръка, с допрени една до друга глави. Доуг застана за миг, наблюдавайки ги как се придвижват през потната шумна тълпа и после се вгледа в отражението си в огледалото. Чувстваше се повече от готов да направи Джо-Бет своя съпруга. Слава богу, че дойде на себе си, преди да е станало твърде късно.
32
Повече от седмица мина, откакто Мат беше в Еванстън, но все още не знаеше какво точно прави тук. Посети гроба на Адам, обиколи любимите места и прекара доста време с племенниците си, които поразително приличаха на него и Адам на тази възраст. Казваше си, че няма конкретна причина за гостуването му, че не е нужно да се разглежда под микроскоп като някакъв нещастен микроорганизъм само защото Оливия искаше да му направи дисекция. А после започваше да прави точно това.
Още повече време прекарваше в мисли по самата Оливия. Тя изникваше в съзнанието му без предупреждение и му трябваше голямо усилие на волята, за да я прогони оттам. Когато се хвана, че размишлява колко по-умна и привлекателна беше в сравнение с другите жени, които познаваше, разбра, че нещо не е както трябва, и то сериозно.
Опита се със всички сили, но нищо не беше в състояние да запълни празнотата, която изпитваше или да му подскаже вярната посока. Най-важните неща в живота му — работата и начинът му на живот — изведнъж му се сториха непоносимо повърхностни и лишени от смисъл.
Дори детската му стая не можеше да му даде отговорите. Високите до тавана рафтове бяха пълни с момчешки съкровища. До купите от първенствата в детската лига бяха наредени модели на самолети, които Адам с големи усилия беше сглобил. Комиксите бяха подпрени на плексигласова кутия с бейзболна топка, подписана от играчите на „Кюбс“ през 1974. Можеха да се видят всички съкровища, ценни за едно тринайсетгодишно момче.
Мат премина през тийнейджърските си години сам в тази стая. Но дори когато спортните плакати, избирани заедно с Адам, отстъпиха място на зараждащата се страст на Мат по рокбанди и спортни коли, Адам винаги присъстваше тук — липсващата част от живота му, която винаги стоеше отдясно и споделяше съществуването му.
Мат затвори очи и започна да си спомня. Загуби девствеността си на шестнайсет в същото двойно легло, на което седеше сега. Беше дяволски притеснен и се боеше, че родителите му ще се приберат по-рано и ще го хванат с Мери Ан Хайтауър на местопрестъплението, но сексът беше първото нещо, което пропъждаше Адам от мислите му. Оттогава все търсеше тази забрава.
На вратата се почука и Мат приветства това прекъсване.
— Влез.
— Здрасти. — На прага стоеше сестра му. — Помислих си, че ще искаш да дойдеш на обяд в ресторанта.
— С удоволствие. Мама спомена нещо за разходка до езерото, но откакто съм тук, все се кани и още не сме отишли. Не мисля, че днес ще реши.
Сандра се приближи и седна до него.
— Не е в състояние да отиде там.
— От години не е в състояние да върши много неща.
— Не може, Мат.
— Разбира се, че може, но не иска.
— Не. След като татко почина, тя най-после се съгласи да започне терапия, но твърде дълго е потискала всичко в себе си и мисля, че не знае откъде да започне. Понякога си мисля, че Кайл и Кени ще й помогнат, но не знам. Все още се обвинява.
— Всички го правим. Но тя е майката. Длъжна беше да се стегне и да се погрижи за нас.
Сандра се усмихна с невероятна тъга.
— Аз самата вече съм майка, братче, и мога да ти кажа, че я е било грижа за нас. И продължава да я е грижа. Просто не може да го покаже по начина, по който на нас ни се иска.
Мат разбираше, че говори като сърдито дете, но не можеше да се въздържи.
— Не само тя загуби близък.
— Да, така е. — Сестра му преметна ръка през рамото му и го стисна. — Мисля, че никой няма да разбере какво ти е било на теб. Ала всеки сам избира как да се справи — тя сложи ръка на бузата му и обърна лицето му към себе си — или да се скрие.
— Оливия ме обвини в същото. Нарече ме Питър Пан и каза, че съм отказвал да порасна.
— Да, знам. Гледах предаването по интернет. Цяла седмица се опитвам да те накарам за заговориш за нея. Очевидно опитите ми са били прекалено деликатни.
Мат изсумтя при представата за Сандра и думата „деликатни“, събрани заедно и погледът му се премести на лаптопа му, нагласен на станцията на Ти Ел Кей.
— Между вас зрееше нещо още преди да тръгнем за Италия — каза Сандра, — но не можахме да гледаме дистанционното излъчване. Какво стана?