— Не ти трябва да знаеш.
— Не, напротив. Няма да е лошо да имам някаква представа защо се мотаеш тук цяла седмица.
— Не се мотая.
Сестра му го погледна с онзи поглед, който придоби на тринайсет, когато реши, че момичетата по природа превъзхождат момчетата.
— Знам само, че тя е в ефир и назовава нещата с истинските им имена, докато ти…
Мат се намръщи. Сандра само се засмя.
— Харесвам предаването й. Все си представям мъже с миниванове, опитващи се да оцелеят в предградията.
Мат трепна. Трудно беше за вярване, че мъжете и жените изобщо могат да се разбират при цялото това снизходително отношение от едната страна. По отношение на изразяването на чувствата и справянето с ежедневието, той беше като всеки друг мъж.
Сандра погледна часовника на стената и се приближи към компютъра. Те се загледаха в монитора и Мат увеличи звука. По-късно се чу:
— Аз съм доктор Оливия Мур. В ефир сте.
— Значи това правиш тук — каза сестра му. — Криеш се от доктор О.
— Шшш. — Мат усили с още една степен звука и чу как Оливия каза:
— Оценявам обажданията и подкрепата ви, но можете да престанете да изпращате съболезнователни картички. Никой не е умрял. Казах на Мат Рансъм какво чувствам, но той не изпитва същото. Край на историята.
Сандра му хвърли още един поглед, но Мат беше напълно съсредоточен в думите на Оливия.
— Съгласна съм — продължи тя, — повечето жени не дават гласност на чувствата си публично. Но доколкото ми е известно, досега никой не е умрял от неудобство. Добре съм. Да се захващаме с вашите страхове и проблеми.
Погледът на Мат се спря на мобилния телефон до компютъра, после отново се върна на монитора. Сандра се премести по-близо до него.
— Трябва да си пълен глупак, за да изпуснеш жена като Оливия Мур.
— Не мога да й дам това, което иска.
— Тогава й дай каквото можеш. Тя е професионалист. Сигурно може да излекува нещастния ти задник и вероятно ще го направи безплатно.
Сандра взе телефона, отвори капачето и прегледа списъка с номера. Когато намери номера на Ти Ел Кей, тя натисна копчето за избиране и му го връчи. Вратата се затвори зад нея, когато Даян Лоуи вдигна телефона.
— Даян? Обажда се Мат.
Настъпи мълчание, а после:
— Какво искаш, идиот такъв?
— И на мен ми е приятно да те чуя, Ди. Ще съобщиш ли на Оливия, че съм на линията.
— Вероятно, но не защото го искам.
— Просто ме свържи по време на следващия рекламен блок.
— Съжалявам, но можеш да говориш с Оливия или в ефир, или изобщо няма да те свържа. Дължиш й поне това.
— Разбрано. — Мат си пое дълбоко дъх и седна пред компютърния екран, питайки се какво, по дяволите, щеше да й каже.
Няколко секунди по-късно вече бяха в ефир.
— Здравей, Ливи. Как си?
Щом чу гласа на Мат, сърцето на Оливия заби учестено.
— Никога не съм била по-добре — излъга тя. — Откъде се обаждаш?
— Чикаго. Всички полети до Нийделенд бяха заети. Лишиха ме и от минивана.
Тя избърса потните си длани в панталона и си заповяда да се успокои. Явно не беше подготвена за такъв разговор с Мат в ефир.
— Радвам се, че следиш предаването. Как върви пътуването ти?
— Добре, страхотно.
— Радвам се — каза тя.
Разговаряха като двама познати, случайно видели се на коктейл. Ако не внимаваха, щяха да започнат да приказват за…
— Как е времето при вас? — попита Мат.
— Хубаво. Малко е сухо, но през почивните дни има голям шанс да завали.
Продължително мълчание.
— Е, за нещо конкретно ли се обаждаш? — подсказа му тя.
— Да.
Той замълча и Оливия се стегна, без да има представа какво ще последва.
— Исках да се извиня за фиаското по време на дистанционното излъчване — каза Мат. — Страшно много уважавам, хм… професионалните ти способности и съжалявам, че отчасти съм виновен за компрометирането ти.
— И — отново му подсказа тя.
— И, ъъъ… липсваш ми. Може да излезем на по питие или нещо такова, като се върна.
— На среща ли ме каниш?! — невярващо попита тя.
— Мисля, че да. Проблем ли е?
— Мат, преди седмица признах в ефир, че те обичам. Ти не си направи труда да се обадиш. А сега се обаждаш, за да ме поканиш на среща? Според мен ние сме на светлинни години след етапа на срещите.
Тя замълча, опитвайки се да пресече гнева и разочарованието си, които нямаше как да изрази.
— Не знам какво правиш в Чикаго, но явно това не ти помага да осъзнаеш реалността и да разбереш себе си. Дори ти би трябвало да си наясно, че ти се предоставя идеална възможност за малко самопознание.
— Оливия, аз съм в отпуск, не на пътешествие с цел духовно усъвършенстване. Освен това в моя свят човек не разтръбява ей-така пред всички чувствата си, а после да настоява другият да последва примера му. Защо, по дяволите, каза, че ме обичаш, след като смяташ, че трябва да се променя?